Демокрацията е форма на държавно управление, предоставяща основни граждански права и свободи на отделния индивид. Според Томаш Масарик, тя е изградена на ,,нравствено-хуманна основа’’ и представлява ,,дискусия с хората’’, които ,,се ръководят от аргументи’’. Тя е спойката между обикновения жител и властимащите, които, според Джовани Сартори, ,,не могат да претендират за безусловна власт’’.
         В началните години на XX в. тази форма на управление търпи крах заради Първата световна война (1914-1918 г.). На европейската политическа сцена се разразяват бури, последиците от които водят до смяна на правителства и форми на държавни управления. Тук приложение намират думите на Карл Попър, че ,,демокрацията позволява на обществото да се освободи от правителство, което не се е справило’’.
         Карл Ясперс казва, че ,,свободата на човека започва с влизането в сила на писаните закони на държавата, в която живее.’’ Смятам, че демокрацията е позитивна за инакомислещите хора, за тези, които имат нужния интелектуален потенциал, за да достигнат до някакви важни постижения както за себе си, така и за народа си.   Останалата напразно съществуваща физическа маса я превръща в слободия, от която произтичат атентати, убийства, корупция и обири, заради които девизът на нацистите ,,Има само едно, само едно-единствено средство, за да се подобри демокрацията – то е: тя да се унищожи!’’ се оказва справедлив.
         Либерализмът е политическа концепция, даваща индивидуални права на гражданите – къде да живеят, с какво да се занимават и къде да пътуват. При него се ,,разграничават определени права от правителствения контрол''. Известни представители на това течение са Джон Лок, Бенджамин Франклин и Марк Вебер.
         То е тясно свързано с демокрацията, поради правото на гражданите да участват в политическия живот. Фр. Фукуяма го оценява като ,,най-важното’’.
         Либерализмът предоставя шанс за прогрес на човека във всички сфери на живота. Научните открития на Айнщайн, Планк, Ръдърфорд, Ферми и други издигат хорското съзнание на други висини.
         Либерализмът е една вечна промяна...
         Живея в демократична държава, в която законите са просто буква върху хартия, която няма никаква стойност. Моралните ценности са изхвърлени в миналото. Хората се превърнаха в животни, които грабят и разкъсват, оставяйки опустошения след себе си. Съвременният човек е способен да гради и руши, и да покорява измерения, които граничат извън рамките на въображението.
         Душевна грозотия е украсила красивия 21 век – времето на компютрите, на ракетите, на слънчевата, усвоена от човека енергия, на храните, които спокойно можеш да си купиш от магазините... Мегаполиси – градове, притежаващи зашеметяващ лукс, са заели голяма част от земната твърд. Индивидът се е превърнал в грандоман, жадуващ за блясъка на парите...
         Нито демокрацията, нито либерализмът ще успеят да променят мисленето на индивида. То се променя само и единствено от времето, което е ,,мисъл и мярка, а не същност’’, според древногръцкия философ Антифонт.
         Проблемът на съвременния човек е, че се губи в морето на политическия плурализъм, без да отстоява своите ценности и да търси истинските неща... Политиката винаги е била една нечестна и мръсна игра на думи и обещания. Но това не означава, че в нея няма смисъл.
         Като заключение, бих изтъкнал цитат на 18-тия президент на Франция: ,,Политиката е нещо прекалено сериозно, за да бъде оставено на политиците.’’