(част 1)
Приятна ранна утрин. Всичко е толкова красиво. Небето - чисто и просторно - разбираемо - та нали е толкова огромно. Вятърът - тих и тъй спокоен, сякаш без проблеми - неминуемо - та нали е вятър - неспособен на тревоги. Дървета, птички и животни - пролетни и свежи - естествено - те живеят своя живот като по ноти - в естествената песен на съдбата.
- Дали?...
Нежна късна сутрин. Всичко е толкова нормално. Небето - искрящо и блестящо - нормално - Слънцето е толкова силно - най-близката до нас звезда. Вятърът - мек и прохладен - забавно - сякаш на някъде ме води... На къде ли, питам аз? Дървета, птички и животни - заиграни в странни танци - интересно - сякаш за тях времето тече без край.
- Нали... Какво ли ти ще избереш?
Страстен жарък обед. Всичко е толкова забързано и щуро. Небето - ярко и горещо - нали от него тен ще става. Вятърът - лудо брули през косата - та какво пък - ще отида до фризьора прическата си да оправя. Дървета, птички и животни - бързат запъхтени, че и те трябва ...