Ден и нощ

Има едно цвете, което баба ми нарича "Ден и нощ". Не съм сигурна дали това е истинското му име, вероятно не, но не искам да развалям магията, докато търся официалното му наименование. Това цвете е зелен храст, който цъфти с ярко жълти цветове... На пръв поглед е обикновено цвете, но само на пръв поглед... Това цвете цъфти само вечер и през нощта, а когато слънцето изгрее, цветовете му постепенно увяхват. На следващата вечер се появяват нови, отново красиви цветове.

Красиво е, но не това е магията му. Ден и нощ се разцъфва така бързо, за секунди, докато го гледа човек - от жълта малка пъпка за минути става красив цвят. Изумително е да гледам в градината си реално доказателство за силата на природата, претворена в един малък зелен храст с жълти цветове. Прекрасно е да наблюдавам това цвете... През деня е грозновато, с увехнали цветове, прилича на неугледен бурен, оставен случайно в градината, но вечер... то се трансформира в принцеса на цветята, обградена от множество обожатели - неуморните пчели, борещи се да вкусят от благоуханния нектар в сърцевината на жълтите цветове. Наблюдавайки с възторг трансформацията му, осъзнах колко е хубаво да си пълен с живот и колко е хубаво да разбираш това. Успокои ме и мисълта, че всеки един от нас в някой момент има шанс да разкрие красотата и потенциала в себе си и да покаже своята роля в света.

Ден и нощ крие своята тайна. Неугледно за слънчевия ден, но прекрасно за тъмната нощ. Може би с жълтите си цветове е решило да озари тъмнината и да бъде красиво тогава, когато няма конкуренция от други цветя... Всички спят, а тайнственото цвете се събужда и изживява своята уникалност. Малко от нас  го виждат в тъмното, но веднъж видели - трудно го забравят. Може би това е по-ценно...