1 мин за четене
Всичко вече сякаш се беше случвало помежду ни, сякаш нямаше с какво да ме изненада… Поне аз така си мислех, но не изненада ме със загриженост. Нещо, което се бях научила да не очаквам от хората около себе си, бях свикнала да се възприемам като човек труден за обичане, за разбиране – абе костелив орех. Така бях и все още съм, не че това е повод за гордост, напротив. Цялата история сякаш се завърташе спираловидно около двама ни, аз се чувствах като омотана в нещо, от което не можех да се освободя. Понякога исках да се отлюспя от всичкото това минало, да забравя и да продължа напред. После съвсем неусетно пак се омотавах в същите нишки, изплетени от собствената ми гордост, наранени чувства, страх и любов… обичах го - това беше моето наказание. Неговото беше, че така и не разбра колко бях готова да загубя. Невидимите нишки ни събираха и ни разделяха, а когато се късаха болеше, поне мен ме болеше. И така той беше загрижен, емоционален, естествен с мен сега, но защо сега … След толкова неист ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация