"Понятието" - или по-скоро "разбирането" - за доброто е сътворена, пръкнала се от ония, които сами се разпознават като добри, които бягат, страхуват се от нещо, затова пък наричат туй отбягвано и страшно - зло.
Кое (какво) е злото? Но не какво е злото из от главата на добрите, а наистина - алогенното разбиране за злото какво е?
Злото е онова, което не се разбира. И най-вече онова, което не се приема.
Има ли такова нещо, веднага се включва механизмът на очертаване на злото, както и жалкото отрицание на това зло - самосъзнанието, "че съм добър".
Друг произход за доброто и злото няма, истината за тях е събрана цяла тук.