„Добродетелните хора са еднообразни, а порочните – разнообразни” - Аристотел
Няма съвършен човек. Всеки е единствен и уникален, всеки е носител на собствената си индивидуалност, дарен е с шанса да се развива, да се учи, да се поправя, сам да избира в коя посока да поеме. Доброто и злото сочат своите пътеки и подканват да тръгнем по тях. Но какъвто и да е изборът ни, той няма да е изцяло грешен или верен. Никой не притежава единствено добри или лоши черти.
Хората, събрали у себе си повече добродетели, са водени от чувството за справедливост и желаят да постъпват правилно. Поривът да се съобразяват с наложените морални граници, е водещ у тях и в повечето ситуации те се ориентират към правдата, жертвайки интересите и собствените облаги. Затова добродетелните хора са отчасти предвидими, от тях може да се очаква да се придържат към морала и да живеят в едно с ценностната си система. Много често тези хора са идеалисти и стремежът им към постигане на съвършенство ги тласка към жертване на мом ...