Доброволчеството е едно от нещата, които ще спасят света. То е изключително важно качество, което притежаваме, но за жалост не всеки го използва. Добрината не трябва да се потиска и да остава на заден план, а да присъства в нашето ежедневие. А сега ще ви докажа и защо смятам, че съм права за всичко това.

Добротата спасява човешки животи. Тя се проявава от хората, които носят в себе си качествата великодушие и човеколюбие.

Именно хуманизмът, който е проявление на любов и уважение към човека е нещото, което трябва да се издига на пиедестал в днешни дни. Така че е време всички да се събудим и да станем дейни.

Доброволчеството е сила. То е човешко. Истинско. Ценно. Важно. Как доброто може да повлияе на един живот? Когато някой направи добро на друг той поглежда на живота от светлата му страна с надежда и желание да продължи напред с мисълта, че ще има някой, който да му помогне, ако има нужда. Това е и целта на доброволеца – да действа положително на другите хора по света, помагайки им по различни начини. Според мен да вършиш добро е изключително важно, а понякога може да спаси и човешки живот. Пример за това е благотворителна кампания за дарение на кръв. А кое е по-ценно от това да увеличиш шанса на някой да живее? Едно-единствено – да продължаваш да го правиш и с други хора. Истината е, че винаги можем да помогнем стига да го поискаме. Джон Уесли е казал: „Правете всичкото добро, на което сте способни, с всички средства, които имате, по всички начини, които знаете, на всички места, където можете, по всяко време, когато можете, на всеки човек, на когото можете, докато можете!” Това е цитатът, по който трябва да се водим, за да живеем в един по-хубав свят. Когато един помогне на друг, вторият разпръсва добротата на трети и така се получава един свят, изграден на твърда основа. Името му е Добро.

Живеем в общество, в което маса от хората мислят предимно за себе си. Те са част от забързаното си ежедневие и водещ в тях е егоизмът. Единствено те са важни за себе си. От друга страна, за щастие съществуват и личности, за които хуманизмът е нещо задължително и го проявяват ежедневно. Най-вероятно са привърженици на максимата: „Бъди това, което искаш да виждаш в другите хора”. За тях е типично да дадат средства на уличен музикант, или да си купят цвете или плетени терлички от възрастна жена. Или пък се притичват на помощ на някой, който носи багаж, прекалено тежък за него. Много от хората, носещи великодушие в себе си се включват в най-различни кампании с желание да помогнат. Други са дори членове в организации, които отново са насочени към хората и са с благотворителна цел. Според мен за тях да вършиш добро под такава форма е като мисия в живота им, като начин да изразят себе си, да бъдат полезни и да правят нещо, което има значение за някого. Това, което всички трябва да разберем е, че хората трябва да се подкрепяме и че няма как да живеем един без друг. Така че вместо да воюваме, защо да не живеем в мир, човечност и доброта? Тези неща, както и любовта, ни крепят. Както Майка Тереза казва: „Не е от значение колко даряваме, а колко любов влагаме”. Любовта сама по себе си е достатъчен дар, от който произхождат добрите действия.

Човешко е хората да изпитват всякакви емоции и чувства. От любов до омраза, от добро до зло, от хубаво до лошо. Но вглеждаме ли се в положителното и доброто ще станем видимо по-щастливи и удовлетворени от живота си. Разпръсквайки добро правим не само света на другите по-добър, а и нашия собствен. Да правим добро! Бъдещето зависи единствено и само от нас самите.