Събуждаш се сутрин и усещаш топлината на слънчевите лъчи, въпреки че не можеш да ги видиш. Усещаш аромата на горещото сутрешно кафе, въпреки че не можеш да видиш образа на размитото си отражение в чашата...
Разхождаш се по плажа и усещаш студения зимен бриз, който се плъзга по цялото ти тяло, въпреки че не можеш да видиш как вълните яростно се блъскат в скалите. Да вървиш и да усещаш земята под краката си, държейки за ръка любимия човек, въпреки че не можеш да го видиш. Да нямаш страх, да оценяваш всяка минута от живота си, дори и той да преминава в пълен мрак. Да усещаш аромата на тревата и лекото гъделичкане по стъпалата си вървейки бос по нея и все пак не можеш да видиш отблясъка от росата по стръкчетата. Да живееш, дори да не можеш да виждаш. Да оценяваш всяко дребно нещо в живота си, да знаеш защо живееш...