ДУХОВНИТЕ ПРОСТРАНСТВА
Независимо дали човек отхвърля или одобрява обществото, в което живее, той не винаги насочва усилията си към материалните проблеми до степен да остане сляп за вечните въпроси, свързани със смисъла на съществуванието. Фанатичното стремление към истината често носи в утробата си нещо мистично и в този смисъл онзи, който насочва погледа си в тази посока, неминуемо "нагазва" в нови нестандартни духовни пространства; там търси нови дълбини измерения и възможности за избор.
Нуждата от познание за света в неговата тоталност не винаги може да бъде задоволена от научните парадигми. Необходимостта от един различен тип мисловност често се възприема като нещо нарушаващо живота, сякаш винаги има достатъчно сфери на дейност, в които да се проектират житейските ценности. Стремежът на науката да улови и огради безкрайността с вериги от научни символи, вечно разпадащи се във времето, не може да удовлетвори въпросите, които крещят за отговор, особено тези, свързани с отделната човешка съдба.
След близо петдесетгодишен ценностен вакуум на книжния ни пазар се появиха имената на редица духовни учители, някои от които със световна известност. Независимо от това, че една част от хората се интересуват от подобни книги, а друга не, може би все пак е интересно да се знае, че духовното наследство на много от тези учители отдавна е вписано в рамките на световната култура. Имената на Елена Блаватска, семейство Рьорих или на Петър Дънов отдавна не са тайна за тези, които са чувствали духовната потребност да възприемат оригинална житейска философия в контекста на един по-широк мироглед. Най-странното в тези текстове е отсъствието на каквато и да е догма, а основното: прокарване на общото схващане, че променяйки вътрешната нагласа на съзнанието си, човек е способен да променя външните аспекти на своя живот.
Всеки непредубеден, който разгърне писанията на Петър Дънов не след дълго ще се сблъска с един пронизващ интелект, познания и житейска мъдрост, пред които много университетски преподаватели биха изглеждали като прогимназисти. Построено върху устоите на християнството, учението разглежда универсалността на законите и принципите, лежащи в структурата на света и тълкува явленията и изявите на всичко видимо и невидимо. Дънов познава детайлно Лайбниц, Платон, Питагор и често цитира Алберт Айнщайн, Макс Планк, Нилс Бор и компания; познанията му в областта на медицината и изкуството са внушителни. Размишленията му по един стряскащ начин отговарят на изискванията на съвременния интелект и като че ли нищо няма да загубят от това дали им вярваме или не. Духовното наследство е налице, духовната диря също, независимо, че едни я отхвърлят, а други приемат.
Кой знае защо, нашият печат като че ли пропусна да спомене, че изминалата вече 1991-ва година бе определена от ЮНЕСКО за година на Елена Блаватска - основоположничката на така наречената тайна доктрина. Може би трябва да приемаме бързо и точно всички културни и духовни сигнали от цивилизования свят, щом искаме да сме част от него. Въпросът не опира до простото разделение на ценностите като на такива "за вярващи" и "невярващи". Ако спазим този елементарен принцип, би трябвало да разделим определен жанр в музиката като на "за слушащи" и "за неслушащи", а после да спрем Брамс по радиото, просто защото някои не могат да го понасят.
Стара истина е, че само съществуването на различните духовни постижения, тяхното проникване едно в друго, е в състояние да сглоби картината на безкрайното човешко развитие. Защото тъй или иначе, всички прояви и форми на духовното по някакъв начин достигат до сферата на познанието, а тази задача е нравствена по същество. Може би там някъде, сред гъмжилото от различни духовни пространства, всеки прави своя избор, формира собствения си живот и го насища със смисъл.
Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ
© Петър Ангелов - ДАРЕВ Всички права запазени
Колкото до есето - не ми беше лесно да разбера какво казваме с него, а предполагам, че капацитетът би ми стигнал поне да имам някаква представа след третото прочитане.