Не си въобразявам. Виждал съм ги със собствените си очи. Всъщност все по често се сблъсквам с тях. Виждам ги и сега; точно в този момент. Ето ги. Малки са, но и не са. Очите им ги издават. Пламъкът почти е изгаснал. В очите им не искри чистотата на деца. Гледат като обременените големи. На дванадесет години са, но са възрастни. Остарели са преждевременно, защото нещо жестоко се е случило в живота им. Връхлетяло ги изневиделица и е угасило онази красива наивност и непорочност, която притежават само невинните.
Ето ги пак. Много са. Изпълва ме от онзи гняв, от който няма причина да се срамувам и си спомням думите на Божия Син по адрес на онези, които омърсяват децата. „Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.“ (Лука 17:1-2)
В какъв свят живеем само! Свят, в който малките биват съблазнявани, а това дори не прави в ...