Обичам,когато вали.Сякаш цялата природа ти напомня с остър вик,че не ние командваме всичко на тази Земя..Че всъщност ние никога и не сме го командвали,но наивната човешка глупост и гордост ни е заблуждавала дълго време.Дори в момента вали.Няма никой по улиците,всички бягат мокри и уплашени към топлите стаи,където монотонния им живот продължава своето безлично и безинтересно протакване.Нека бягат,нека проклинат надмощието на природата,но те не виждат това,което аз виждам всеки път щом тъмните облаци покрият златистото слънце.Аз не виждам опостушени посеви,не виждам развалени скъпи прически,не виждам калните улици,не виждам примигването на лампата или бученето на телевизора.Аз виждам могъществото и строгата закономернтст в природата.Виждам блестящите светкавици,които разкъсват безпощадно небето.Сякаш пулсиращи вени от електрончета готови да атакуват при първа възможност.Виждам хладните капчици прелитащи за секунди през погледа и калните локвички готови да привлекат всеки разсеян минувач в капана си.Но не само очите ми се радват на магическата сила на дъжда.Все пак имам още сетива,които само чакат да ги завладея с величието на този природен феномен.А след дъжда е още по красиво.Града сякаш измит от всички нечистотий и грехове се ражда отново.Този път много по-завладяващ и чист.Уханието на свежест изпълва дробовете ти веднага щом припариш на терасата.Радосни от безплатното къпане птичките запяват и политат високо във вече белите пухкави облачета.А ако имам късмет ще видя и разноцветната дъга...сякаш извадена от някоя приказна книга.Ето това за мен е дъжда.И ако някой не оценява този дар и в момента се чуди що за глупост е прочел да се замисли,че всяко време заслужава обич.То вняса разнообразието,а какво по-хубаво от "глътка свеж въздух" сред този сив и скучен живот.Все пак нали идва от прирадата,а именно тя е могъщата сила,която командва,а не ние.