Не мога да мръдна на вън,

пред вратата ми дебне някакъв пън

с дъждобран,

пуши цигара.

Но.

Аз си го описах в дневника,

а и пликовете подредени са 

на леглото,

облени в кървавата светлина

от рекламата над бара срещу моята врата.

Той знае, че ако умра

(или за малко някъде изчезна),

дневникът ще отпътува и всичко се разчува

в ЦРУ Вирджиния.

500 плика, купени от 

500 будки, и всички различни, и 

500 тетрадки с

500 страници всяка.

Готов съм.

Оттук го виждам,

цигарата му блещука 

точно над яката,

а някъде в метрото мъж предъвква моето име,

застанал под реклама за "Черно кадифе".

Мъже разговарят за мен в тъмни стаи.

Звъни телефонът, но се чува само мъртвешки хрип.

В бара отсреща чипонос револвер 

в тоалетната от ръка на ръка преминава.

На всеки куршум пише моето име.

Моето име го има в черните папки,

моето име го търсят във всеки некролог.

Разследват баща ми:

той, слава богу е мъртъв.

Но те му разследват почерка 

и разглеждат всяко кръгче на Ръ-то

и чертичка на Тъ-то.

 Брат ми е с тях. Май вече Ви казах?

Жена му- рускиня

а той все ме кара

да попълвам разни формуляри.

Всичко си ми е в дневника.

Слушай...

слушай,

внимателно слушай:

ти трябва да слушаш!

В дъжда на автобусната спирка 

черни гарвани с черни чадъри

уж поглеждат своите часовници,

въпреки, че не вали. Очите им - сребърни долари.

Има биячи платени добре-

плаща им ФБР,

повечето са чужденци

които се шляят из улиците.

Измамих ги,

слязох от автобуса на 25-та и "Лекс",

където пак ме дебнеше таксиметров шофьор.

В стаята над мен една старица

е включила електро-вакумна подслушвачка на под.

Тя изпраща лъчи по моята ел. инсталация,

за това пиша в тъмното

на светлината от рекламата на бара.

Изпратиха ми куче на кафяви петна

с радиопредавател в носа.

Удавих го в умивалника и всичко 

описах в папката за приключенски дела.

Вече не гледам в пощенската кутия.

Всички картички са експлозиви,

Ц- 4 или синтетичен пластик.

(Махни се проклетник!

Махни се, познавам големи клечки!

Казвам ти- знам много големи клечки!)

В столовата слухтят микрофони,

сервитьорката дава ми сол, но аз познавам арсеника.

Или жълтия вкус на горчицата 

прикриващ горчивия вкус на развалени бадеми.

Виждах странни светлини на небето.

Снощи черен човек без лице, пропълзял девет километра 

по каналите, показа глава в тоалетната,

за да чуе разговора по телефона 

с хромиран наушник.

Разбра ли човече всичко чувам.

Видях отпечатъци от калните му пръсти 

по порцелана.

Не отговарям сега по телефона,

казах ли ти вече?

Те планират да залеят земята с мътилка.

Те планират грабежи.

Те имат психолози,

препоръчващи странни секс пози.

Те правят разхлабителни за пристрастяване

и супозитори, предизвикващи изгаряне.

Те знаят ка и слънцето да изгасне 

с техните оръдия страшни.

Посипвам се с лед- казах ли ти вече?

Това омаломощава инфраскопите им.

Знам заклинания и нося талисмани

или муски.

Може би мислите, че сън ваш,

но мога да Ви унищожа 

всеки миг.

Всеки миг

всеки миг..

- Да желаете кафе или нещо друго?

Казах ли ти вече, че не излизам на вън?

Пред вратата ми дебне някакъв пън,

пън в дъждобран.