Един живот, една душа
Мрак на изпълнена с чувства душа е погълнал толкова цветната стая. Червената боя на безличния тапет за едно кървящо сърце, лилавото петно от дясно за някое незабравимо лято, жълтичко малко за освежаване на обстановката от време на време и още по-малко оранжево за заличаване на празното пространство. Четирите стени на кутията на живота. И тук-там зелено за още малко красота. Дъгата на толкова силната душа под безличната същност на човешкото същество в необятното така небе. Седи само едно дете и се чуди, къде ли, отиде невинността. Къде е белотата в ангелското погледче, къде е сега директността на детинските въпроси? И въобще къде е възможността за необяснимо правилните импулсивни отговори?
Отново съм тук като в геометричната фигура от някоя и друга математическа задача и моят математик е някъде с пороя сборници. Аз седя и чакам, чакам и изкървявам от всяка страна и ъгълче само, за да дойде моето правилно разрешение. А, за него така и не се намира достоен ум или пот ...