Не знам къде съм, кой съм. Защо съм тук, какво правя с живота си? Какво правя с живота на другите? Умирам и се раждам по хиляди пъти на ден.
Имам ли душа? Да, имам душа. Луда е моята душа. Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдите ми и не позволява на въздуха да влезе там. Около мен джуджета, малки сладки джуджета. Уж сладки, а как щипят само. Гъделичкат ме по петите. Имам груби пети, защото съм търсач. Търсaчите се раждат с груби пети, за да могат да ходят много, да търсят. Защото ако искаш да намериш, трябва много да ходиш, да скиташ. Търсачите са скитници. От очите им падат въпроси, вместо сълзи. Много ходя, мразя градския транспорт, ходя пеш. Не обичам града, обичам планината. Само там съм жив. Там мога да дишам. Мога да обичам. Само там мога да обичам.
Какво направих с живота си?!
Глупости. Трябва да стана. Но ми е толкова зле. Снощи пих ли или не пих?
Вече не помня дали алкохола е причина да се чувствам така. ...