Любовта няма срок на давност. Всеки измисля различни начини как и кога ще я срещнем. Дали да се оставим на съдбата, или да насилваме късмета си всеки ден, не е толкова от значение. Единственото, което ще разберем от всичките си опити, е, че хубост на сила на става и че сила на хубост е доста разпространена вариация на вижданията за живота.
Преминаваме през различни заблуди, в различни хора, по различни начини. Понякога се насилваме да ги обичаме, понякога си мислим, че ги обичаме, но винаги има и трети вариант, когато ги обичаме (наистина).
Можем да сведем нещата до това колко сме наивни. До колко можем да вярваме в красивата неподправена истина за нещо, което едва познаваме. Доколко мнението ни има значение или до това, колко малко познаваме себе си в търсенето да познаем другите.
И така всеки ден има своето горещо светло начало. Понякога непоносимо, ако е твърде рано, или достатъчно топло, ако сме научили своя урок. Денят се познава от сутринта, но въпреки това, той е пред нас и никога не се знае как може да се извъртят нещата.
© Йордан Георгиев Всички права запазени