Здравей…..

 Чудя се,  как да се обърна към теб? Непозната, любима, жадувана, очаквана? Позволи ми да ти казвам, така както го почувствах, в момента, в който те срещнах онзи ден. В краткия, но дълъг миг на срещата на погледите ни. През цялото това разстояние- от далечината, та до близкото до дъх пространство помежду ни. На една и съща улица, приближавайки се един към друг. Идвайки от двете страни, нищо и неподозиращи до момента…ние се срещнахме!

Първото, което отекна вътре в мен беше думата „единствена”! За това позволи ми да  се обръщам към теб с „Единствена”!

     Единствена, не знам и името ти дори, но…….какво значение има как се казваш, щом  за мен си точно такава!

Може да ти е чудно, налудничаво, невероятно- един непознат, с който си се разминала, да те нарича по този начин. Но само този, който не го е изпитал, той не може да разбере, за какво става на въпрос. Силата от усещането на твоето излъчване и присъствие тогава, бяха достатъчни за да ме пленят изцяло, за  да те свържа с тази дума.

Единствена, не ми трябваше повече време да разбера, че няма нищо по-истинско, което  съм почувствал до сега!

 Ние даже нищо не си казахме! Само се погледнахме, усмихнахме и продължихме. Представяш ли си, Единствена, ако се бяхме спряли, ако бяхме проговорили? Какво ли щеше да се случи тогава? Как ли би продължило всичко това? Но така е трябвало да стане в онзи момент. Тогава започна началото. Сигурен съм, че то ще има продължение!

  Точно за това, Единствена! Пиша ти, защото знам, че ще се срещнем отново. Тогава времето ще бъде изцяло наше. На място, където да се спрем и прегърнем, за да продължим онова, което се зароди в първата среща помежду ни!