Животът беше красива приказка, която си мислех, че няма край. Точно както е при цигара – палиш и виждаш, че има още много, докато изгори. Щом вземеш запалката, завъртиш камъчето и бликне сгряващ душата пламък, ти се струва, че нищо няма да се промени. Така започват много неща в живота.
Любовта е точно едно такова начало, което постепено се превръща в неочакван край. Така беше и при нас. Двамата бяхме щастливи, също като ученик, палещ цигара. Всяка минута, когато бяхме заедно, бе изпълнена с романтика и нежност, а щом се разделяхме, си звъняхме през пет минути. Всичко беше красиво и с нищо не се усещаше, че идва краят на приказката за нас. Потънали в разкош от чувства, оставахме слепи за неизбежното угасване на цигарата-любов. Тя беше дрога за нас, от която не можехме да се откажем. Бяхме щастливи в нашия си свят и не виждахме реалността. Казват, че любовта е сляпа и е вярно. Щом до теб е любимият човек, никой друг не съществува, а недостатъците се превръщат в положителни черти. Всичко ...