Една малка душа, малка колкото листенце от момина сълза.
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристална повърхност. Това не било просто захар, това били захарни мечти, взели формата на сърце. Времето обгърнало красивата захарна сърцевина, обгърнало я и я изпратила в миналото, а в настоящето оставило вече преобразеното разчупено и безчувствено подобие на сърце. Но не сладко, както преди, а горчиво и празно. В него вече нямало нищо, отвътре то било празно, празно и студено, като ледени кристални скали, високи и недосегаеми. Наранявано до сега от света около себе си, сега то вече наранява. Колко лесно е да нараниш някого, нали? Болката в очите на другите носи забавление за тази ледена сърцевидна обвивка, чувствата са непонятни, непознати, както и дълбините на вселената за човечеството. Нараняв ...