(продължение)
В своя живот срещаш различни хора и изпитваш различни чувства. Понякога търсиш взаимност у другия. И тогава протягаш ръка към него с надеждата да го докоснеш. Тайно си мечтаеш, че твоето движение ще бъде забелязано и ще получиш ответна ласка. Или поне няма да ти се надсмеят. На всичко си съгласен само и само твоят път и този на другия да се доближат. А защо не и да се слеят? Но
горчивата житейска истина е изпята в една песен: “...Аз търся тебе, ти търсиш друг. Той търси друга, тя, пък, търси друг...”
Казват, че времето лекувало. Но не е вярно! Лекува се болката, а не чувствата. Те остават вечно, макар и спотаени някъде дълбоко у нас. Времето играе съвсем друга роля в живота ни. Ако протегнатата към някого с надежда ръка не бъде забелязана, времето започва да раздалечава хората. Постепенно превръща пространството между двамата в препятствие, за което единият от тях не подозира или не може да осмисли. Защото, когато си на една ръка разстояние, и най-малката насрещна стъпка ...