Днес, в началото на жаркото неуморно и безгрижно лято, се отправих на път към моето родно селце, изпълнен със спомени от красотата на моето детство. Спомних си бялата къща, облепена с камък и мрамор, цветята, отрупващи градината, баба ми, която отмаляла, с треперещите си ръце ме чака на прага, щом се мръкне, за да ме прегърне и целуне. Всеки път, щом обърна страниците назад, си спомням всичко отново и отново и една мигновена сълза се отронва, пареща, изгаряща кожата ми, като с огън. Всеки път тези емоции избликват от мен, щом зърна прашния път, по който съм поел. Всичко приказно и най-красиво ще се върне обратно, щом прекрача къщния праг и зърна всеки кът, натаен със спомена за детството. Чувствата, радостни, дори тревожни, ще ме изпълнят със странното успокоение, че не съм пропилял живота си напразно, а съм го изживял и споделил пълноценно. И все още, въпреки времето, отдалечаващо ме от спомените, аз все още помня местата, на които съм се крил, игрите, на които съм играл. Дали това не ...