- Хайде, баща ти те чака! - извика майката на Сантяго и погледна към прозореца, а отвън чакаше мъжът й Рафаел. Бяха изминали десет години, откакто напуснаха Мексико, за да търсят по-добър живот в страната на неограничените възможности. Те идеално се вписваха в графата "средна класа". Лусия работеше като детска учителка, а съпругът й беше ченге и харесваше истински професията си. Смяташе, че така ще направи света малко по-приятен. И може би беше прав...
- Чао, мамо .Обичам те! - чу се детски глас.
- И аз те обичам миличък! Пази се много и успех на първия учебен ден! - Но малкия й син не успя да чуе думите й, защото вече тичаше към колата на баща си.
- Татеее! Бързо да тръгваме, може да закъснеем!
Спокойно сине, има достатъчно време. Май много се радваш, а? - Всъщност Рафаел също беше щастлив, та това е един от най-важните моменти за сина му и искаше да бъдат заедно. Толкова много пропусна от живота на Сантяго, но този ден ще да бъде само техен. Нищо не можеше да ги раздели или може би щ ...