Вода до където ти стигат очите. Прозрачна вода. Търсеща те вода. Вода изпиваща силите ти. Вода даваща ти сила. Прозрачна като душата ти. Докосваш я леко, почти с мисъл. Пръстите ти танцуват на секунда преди повърхността и. Изкушението да я докоснеш, да я погалиш, да влезеш в нея, да я отпиеш, да почувстваш, да се измориш от нея. Твърде силно е. Не можеш да устоиш. Мами те там дълбоко в прегръдките си. Можеш да загинеш в нея, да се изгубиш в нея, да намериш другото си аз там някъде. Нещо в тебе те тегли към дълбокото, и нещо в теб не иска да се връщаш. Нещо в теб е част от нея.
... Самоунищожение в най-чиста форма. Реално е, но може ли да е красиво?
Огън нявсякъде около теб. Пламъци под пръстите ти. Огнени езици по лицето ти. Топлина изгаряща те отвътре. Болка граничеща с почти непоносимо удоволствие. Докосваш огъня и потъваш в блаженството на отдавна забравена ерес. Плътта ти подава, но душата ти се пречиства от пламъка. Твоята собствена клада от огън унищожава страховете ти, съмненият ...