В този объркан свят ние хората преживяваме какво ли не – любов, страдание, щастие, надежда, отчуждение и др. През повечето дни никой не се замисля, какво е нужно да промени, за да получи така желаното щастие. Всеки се е научил да се оплаква за нещастията и неволите си, да се хвали дотолкова, че дори да не попита дали ти е до това, че да го изслушаш. Крадат ти от времето за да те търсят за услуги, но когато помолиш някого за помощ, всеки се покрива, да няма го и отново продължаваш сам/а. Когато усетиш как те използват веднъж, втори път, на следващия път ти вече нямаш желанието да ги потърсиш. И тогава идва момента, в който разбираш колко нагли са само хората. Те имат правото да си играят с теб, но не и да чуят истината в очите си. Те са готови да си тръгнат, избягат или просто да те разкарат по най-долния начин чрез някоя обида или лошо отношение, но не и да приемат истината. Точно тези образи в обществото най-много се оплакват, че са самотни, а всъщност никога не са, защото колкото и да обичат мъж/жена до себе си, просто не им стига, те трябва да си поиграят и с други, за да имат бройката, която ще им бъде необходима и сигурна в бъдеще. А какво означава да искаш свестен и човек, който да те обича и да можеш да му вярваш? Нима твоето отношение е точно безгрешно, че винаги ти си онеправдан/а и винаги търсиш виновниците в другите. Когато намерят толкова отдавна търсените "сериозни" мъже/жени, те не просто ги използват, тези хора искат да ги направят като всички, на които те са свикнали, да ги обсебват все едно ще тръгнат веднага да им изневеряват. Ами да, ходенето по много на това ще ги научи, когато ти правиш това, това ще и очакваш. Но не търси вината в него/нея, а единствено в себе си. Докато не се научим хората да приемаме и да казваме истината право в очите си, това ще е и занапред.