Одата "Българският език" на Иван Вазов е едновременно възхвала и защита на родното слово. Творбата е създадена по конкретен повод. Самият Вазов отбелязва, че я е написал в отговор на твърденията на чужденци и българи, че българският език е груб и немузикален.

  Като поет, познаващ прекрасно богатството на езика ни, Вазов вижда в него национална светиня и изпитва гордост от неговата красота и богатство.

  Одата съдържа възхвала, защита и подкрепа към българския език. Още в началото на одата поетът нарича родното слово "език свещен на моите деди". В него той отразява историческата съдба на народа ни. В словото, което са ни оставили нашите предци, се виждат мъките и вековните стонове на нацията ни. Именно чрез нашия език се е запазило съзнанието ни, че сме българи. Но това, което би трябвало да ни радва и да е основание за гордост, не радва всички българи, те ругаят езика ни, хулят го. Вазов отхвърля всички клевети и обиди към българския език, като го нарича "език страдални". В последните две строфи на одата творецът дава обет да накаже хулителите.

  "Българският език" е защита на родното слово. Творческите възможности на Вазов са доказателство за големия му патриотизъм, но и доказателство за красивия ни език.