Есе за стария и новия кич

          Най-посветеният мъж в областта на кича Херман Брох преди половин век писа, че характерът на една епоха обикновено е изписан по архитектурната й фасада. Според него навсякъде из Европа, където е имало мощно раздвижване на политическите пластове, винаги са оставали следи, които отразяват цели периоди от духовната атмосфера по това време. Брох има предвид периода на еклектизма, на псевдо барока, псевдо ренесанса, псевдо литературата и въобще псевдо духовността.

          През изминалите почти пет десетилетия у нас цяла армия интелектуалци от различен род и Калибър, управлявана от щаб високоплатени пророци, воюваше из всички полета на духовния ни живот, за да ни покаже НОВИЯ ЧОВЕК. Художници без да пестят боите изпъл­ваха пространството около нас с образа му. От стотици, хиляди платна се виждаше не­говото стройно, мускулесто, заредено с енергия тяло, мъжественият му, подгизнал от свръхестествена доброта пог­лед, събрал в себе си светлината на осъществения човешки блян. В същото време цяло поколение писатели остаря и по­беля от сизифовските си уси­лия да пише книга след книга, да реди тухла след тухла, за да изгради един гигантски по маща­бите си литературен кич. Най-често се използваше предре­шеният като самобитност малко по-тъмен или по-светъл, всъщност винаги еднакъв идеологически хоросан, приготвян по следния начин: няколко час­ти вода, малко или повече пясък в очите, голямо количество догматичен синтаксис. Всичко това се разбъркваше артистично според дарбата и положението, после се замазваше така, че да осигури спокойствие и редовен поминък. След четиридесет и пет годи­ни този величествен по своите размери Кич, на чиято фаса­да трябваше да се появи лице­то на новия човек, се превърна в сив, недалновидно проектиран литературен катехизис, зазидал в стените си стотици творчески съдби. Писателите, които активно участваха в строежа и похабиха цялата си творческа потентност, вече виждат как сътвореният от тях псевдо мит се руши, как благата на лицемерието избива по тази или онази стена, а основите миришат на мухъл, тъй като са вкопани много плитко... Тези хора създадоха нов език за света и нещата, той проникна в душите ни за­едно с цяла вселена от кич-понятия, заедно с галактика от думи-уроди. Които се прикачваха към вечни и непреходни стойности.

          За да сме честни докрай, трябва да кажем, че дълго преди десети ноември никой или почти никой не вярваше в ко­мунизма, дори тези, на които плащаха за това. Орнаменталната духовна украса, която трябваше да поддържа вярата емоционално и интелектуално, овехтя, орони се, дойде до гу­ша на всички. Зад огромната разпадаща се фасада на тази пищна барокова лъжа се появява изкривеното лице на новия кич - третостепенната запад­на и слугинско-еротична лите­ратура, превзела напълно книжния ни пазар.

          Огромната част от литера­турата, издавана днес, не може да бъде включена в никаква скала на ценностите, в никаква художествена йерархия или в обичайното разделяне на жанрове. Тези кървави розови или еротични творения, често романтично аранжирани, почти винаги затварят фабулата в желязната рамка на леглото. Като не се страхуват да ни покажат последвалата поанта още на корицата. Постери, календари и корици на списания, показващи нежния пол без одеяния са на път да ни внушат, че голотата е естественото "облекло" на жената. Изграждат се нови митове, които съвсем не са невинни, тъй ка­то обръщат наопаки действителността и отнемат от не­щата човешкия им смисъл. Те­зи митове сякаш ампутират сложността на човешките отношения, отстраняват диалектиката в поведението на човека и му предлагат един нов свят - гол, очевиден, банален и лъчезарно примитивен. Тук би могло да възникне цяла верига въпроси от етическо естество, ако въобще етиката може да се съхрани в пазарната джунгла, където проблемът около оцеляването на издате­лите схрусква с острите си зъби всички незначителни поня­тия...

          Всяка ценностна система се развива, като отхвърля злото и в известен смисъл се намира в постоянен процес на пречистване. Въпросът е, не става ли твърде бавно това?

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ