„Език, чувствителност, морал – какво слушаме и какво говорим”
Българският език отдавна е навлязъл в онзи стадий на своето развитие, включващ съвкупност от различни тревожни тенденции и процеси, някои от които изглеждат необратими.
За много от водещите на радиопредавания, особено на държавно-правителственото ни радио, всичко е „арт” като съществително и като прилагателно. Няма „изкуство” , няма „художествен”. Хората на изкуството са само „артисти”, дори и такива, които са единствено художници. По-неориентираните в такива случаи предполагат, че става дума всъщност за актьори, а не за скулптури, живописци или други рисувачи. Всеки филм или музикален хит е „култов”, култови са и всички актьори и знайни и незнайни поп-певици. Всеки голям футболист или сегашен треньор е „легенда” и „легендарен”. Само дето никой още не е чувал да се разказват легенди за тях. Фирмите масово се кръщават с имена само на английски език, нищо че пазарът им често е ограничен само до родния. Когато се цитират интерн ...