17.06.2004 г., 10:22 ч.
Езикът – лабиринт от пътища
2 мин за четене
Нека си представим, че се намираме в град, условно наречен А и искаме да стигнем до друг, наречен Б.
Можем да направим това по много различни начини: да вземем влак, автобус, самолет или да отидем със собсвената си кола. Разликите в превозните средства са удобствата и цените. Да речем, че решаваме да тръгнем с колата си. Сега възниква въпросът кой път да изберем. Нека сведем възможностите до две – първият, по-кратък път, е осеян с дупки и има голяма вероятност да развалим колата си, но за сметка на това стигаме два пъти по-бързо с два пъти по-малко бензин; вторият, по-дълъг път, е идеално гладък. Е, кой път ще изберете?
А сега си представете, че градът А сте вие, градът Б е слушателят, превозните средсва – думите, които използвате, а пътищата – начинът, по който се изразявате. Да, едно нещо може да се каже по толкова различни начина, колкото са и тези да стигнеш от едно място до друго.
Казват, че словото е оръжие. Това едва ли има нужда от доказване. Въпросът е защо. Може би най-лесно е да обърнем глава към адвокатите. За тях боравенето с езика е от особено значение. Дали един юрист е добър или не се съди по спечелените му дела. А как се печелят те? С убеждаване на съдията в правотата на клиента. В повечето случаи въпросът се свежда до това дали можем да кажем на бялото черно и да убедим чавека срещу нас, че е така. Това от своя страна може да стане само, ако сме достатъчно добри в жонглирането на думите.
Средностатистическият човек използва около хиляда думи в ежедневието си, необразованите – между двеста и четиристотин, а има хора, които боравят с речник от десет хиляди. Разликата в цифрите е осезаема. При разговор с хора от трите групи веднага можем да разберем кой какъв е. Много по-приятно би ни било да разговаряме с човек от последната група, чиято реч тече плавно и без двусмислици, отколкото с човек от втората, който се запъва на всяко изречение, издавайки нечленоразделни звуци.
Все пак езикът е едно от нещата, които ни отличава от животните. Не е чак толкова трудно да се научим да използваме този неизчерпаем извор от думи. Той е като живата вода в приказките, но дори не ни се налага да минаваме хилядите препядствия, за да го получим, защото ни е даден даром. Начинът на изказване има значение. Ако не сте съгласни с това, помислете за превозните средства. Не ви ли се пътува със самолет?
Можем да направим това по много различни начини: да вземем влак, автобус, самолет или да отидем със собсвената си кола. Разликите в превозните средства са удобствата и цените. Да речем, че решаваме да тръгнем с колата си. Сега възниква въпросът кой път да изберем. Нека сведем възможностите до две – първият, по-кратък път, е осеян с дупки и има голяма вероятност да развалим колата си, но за сметка на това стигаме два пъти по-бързо с два пъти по-малко бензин; вторият, по-дълъг път, е идеално гладък. Е, кой път ще изберете?
А сега си представете, че градът А сте вие, градът Б е слушателят, превозните средсва – думите, които използвате, а пътищата – начинът, по който се изразявате. Да, едно нещо може да се каже по толкова различни начина, колкото са и тези да стигнеш от едно място до друго.
Казват, че словото е оръжие. Това едва ли има нужда от доказване. Въпросът е защо. Може би най-лесно е да обърнем глава към адвокатите. За тях боравенето с езика е от особено значение. Дали един юрист е добър или не се съди по спечелените му дела. А как се печелят те? С убеждаване на съдията в правотата на клиента. В повечето случаи въпросът се свежда до това дали можем да кажем на бялото черно и да убедим чавека срещу нас, че е така. Това от своя страна може да стане само, ако сме достатъчно добри в жонглирането на думите.
Средностатистическият човек използва около хиляда думи в ежедневието си, необразованите – между двеста и четиристотин, а има хора, които боравят с речник от десет хиляди. Разликата в цифрите е осезаема. При разговор с хора от трите групи веднага можем да разберем кой какъв е. Много по-приятно би ни било да разговаряме с човек от последната група, чиято реч тече плавно и без двусмислици, отколкото с човек от втората, който се запъва на всяко изречение, издавайки нечленоразделни звуци.
Все пак езикът е едно от нещата, които ни отличава от животните. Не е чак толкова трудно да се научим да използваме този неизчерпаем извор от думи. Той е като живата вода в приказките, но дори не ни се налага да минаваме хилядите препядствия, за да го получим, защото ни е даден даром. Начинът на изказване има значение. Ако не сте съгласни с това, помислете за превозните средства. Не ви ли се пътува със самолет?
© Кери Исова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е хубаво, интересно и определено точно и ясно. Примерът ти с превозните средства е едно изключително сравнение с различните типове интелектуално развити хора.
-
мн е добро!!вярно е също така..по 1н разговор можеш да разбереш толкова мн неща за човека срещу теб...!6!...."в началото Бе Словото.."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
