14.08.2023 г., 20:55 ч.

Фарук 

  Есета » Социални
428 0 0
13 мин за четене

 

След залез слънце и настъпващия сумрак двамата специализанти лекари бързаха да довършат финала на зададената им тема за утре. Усърдно продължаваха да работят и изпълваха неусетно с химикалката белите листа. Някой почука на вратата, техническия сътрудник се беше сбогувал с тях. Тогава кой ли беше по това време? По–младият от двамата беше седнал зад вратата и видя само гърба на влезлия, средно висок човек устремен към колегата му.

 

      – Фарук, Фарук, приятелю, каква изненада! Откъде изникна душевадецо досаден, дързък колега?! - скочи пъргаво сeдящият зад масичката едър човек.

Говореха бързо един през друг – рядко виждана сърдечна среща между личности. Смълчан гледаше и се чудеше да тръгва ли, ей така тихо, неусетно, но видя знака с ръка на домакина - да не мърда. И гледаше с широко отворени очи. Приятелската прегръдка се беше превърнала в духовно изражение на неочакваната среща. Началната екзалтация постепенно стихваше. Но се виждаше равнопоставеност, нямаше борба за надмощие нито в госта, а най-малко в домакина. Гледащият отстрани се вля в срещата и се остави да го носи течението на емоциите.

 

      – Запознайте се с колегата, с който работим.

Подадоха си ръце, но той не запомни двете имена, защото госта си каза и именно и фамилно име, не го разбра. Изключително вежливо, с акцент в говора, се извини, че го е загърбил и току що го е забелязал. В това време д-р Петко Вътковски сервира марково уиски в изящни кристални чаши и продължиха да си говорят. Докато си дозираше лед в питието, по–младия - д-р Крумов се загледа неволно в ръцете на събеседника: чисти, с опалов цвят нокти правилно оформени, дълги прави пръсти, кожа розово - бяла, оскъдно окосмяване до китката. Чукнаха се за добре дошъл и здраве.

Новодошлия поиска неговия приятел да му обясни какво е тяхното занимание до толкова късно и до колко то ги ангажира. Д-р Вътковски обясни, че са на тримесечен курс по социална медицина и организация на здравеопазването под ръководството на професор Кольо Гаргов и имат често такива задания на тема ефикасност на доболнична помощ, домашен стационар на социално значими болести, организационни процеси по болнично дело и много други теми. Най-добрите отиват за публикуване в европейският периодичен печат, други в нашите като челен опит в здравеопазване, разбира се след прецизиране от петима рецензенти под взискателния поглед на професора.

  • Познавам професора - започна госта с приятен тембър - той е известен на запад с неговите изяви като член на колегията на СЗО и мениджър за Югоизточна Европа. Изненадвам се от този тип обучение в нашата страна за здравеопазването, което е за препоръчване. Вие сте на медицинско обслужване на една велика система Семашко, създадена и развита от Николай Александрович, руски специалист по социална медицина и утвърден учен. Тя видимо е проста за разбиране. Това е един егалитарен здравноосигурителен модел. Всеки гражданин със самото си регистриране като социална единица още при раждането си е здравноосигурен и има право на безплатна медицинска помощ. Ясно и разбираемо, без всякакви уговорки, така е записано в конституцията на България от 1971 година. Това беше реализирано и в самата обществена действителност. Започваш лечение на базово ниво и достигаш до там, до където е необходимо за болния без да плаща дори лев. Единствено изискване беше да имаш някакъв здравен проблем. Защо? Защото държавата разполага със значителен финансов ресурс. А това предполага, че тя може да плаща адекватно за здравните грижи на гражданите си. А лечебните заведения работят на принципа”non profit”/без печалба/ .

На другия ден шефа, така се обръщаха към колегата, заемащ директорски пост, не дойде на лекции и семинара, и на по-другия ден не дойде. Защо ли? Имаше още един колега от неговия център, той се похвали: получавал модерна техника за хемотрансфузия и производство на биопродукти. Късно след обед, д-р Крумов тръгна към дома му. Изгаряше от нетърпение и любопитство да му разкаже за госта, който остави впечатляващо въздействие с неговата словоохотливост, вежливост, заучени изтънчени маниери. След позвъняването му отвори лично ”шефа” с широка усмивка и доброжелателен тон, сякаш го е очаквал, изричайки да побърза, че е ракиено време. Седнаха и след ритуалното наздраве с врачанска златисто-жълта напитка, каза за какво е посещението. Като че ли това е чакал и започна:

  • С Фарук се познаваме още като стана студент, бяхме земляци. В първите студентски години като всички други, се занимаваше със спорт, дори не беше лош боксьор, състезаваше се на боксовия ринг. Но това до началото на трети курс, когато остави бокса на заден план и започна да ме търси за съвети къде да се насочи, искаше да му намеря и допълнителна медицинска литература. След изпитите по пропедевтика на вътрешни болести и хирургия се насочи към оперативната специалност. Знаех, че се е включил в такъв кръжок, а там имаше изяви на национално ниво организирано от Студентско научно дружество. Изненадах се като разбрах, че от втория семестър са им разрешили с още един негов състудент, да се настанят в таванска стая на Хирургическия блок. Още тогава се включваше в пред оперативна дейност за операции на спешни екипи, докато се събере титулярният състав. Похвали ми се, че още в 5 курс е можел самостоятелно да прави апендектомии и херниотомии под взискателния и безкомпромисен поглед на специалист. Интензивната ни връзка започна като го назначиха след дипломирането му за хирург-ординатор в болницата на Белоградчик. Представяш ли си какво поле на изява получи младия хирург!? Той живееше с професията си и прекарваше много часове в болничното отделение. Аз тогава бях завеждащ кръвна банка в окръжния град и им осигурявахме планово биопродукти. Младият колега ми влезе под кожата с непрестанни денонощни заявки за вливания. Дори сам е идвал да си ги получи. Затова и го нарекох при срещата душевадец, защото лишаваше другите си колеги от планираните им полагаеми биоматериали. Един бурен период на работа, който не може да не се запомни. И един ден разбирам, че е изчезнал, а това е 1966 година. В този години да заминеш за някъде е трудно. Сега научих, че всичко е било легално. Получил покана за посещение в Западна Германия от родственик. Попада в Медицински университет, с известно реноме Фрайбург. Започва специализация при известният тогава кардиохирург Блюхер. И това вкратце е историята на моя загадъчен за теб гост и приятна за мен изненада проф. д-р Александър Чирков. Наздраве за романтичната история и да се върнем в наши дни - за успешното завършване на курса 1985г! – отекна звъна на кристалните чаши.

Неусетно бяха изминали над 20 години от лекарската практика на д-р Крумов. Беше вече с изграден стереотип на работа, почивка, санаториално лечение, което му поддържаше професионалният и жизнен тонус. Пролетта беше мека, с много слънце и зеленина. Това допринасяше за допълнителни спортни занимания по морския бряг и спокойните алеи сред вековните дървета на курорта Св.Константин и Елена, където провеждаше санаториално лечение. Посоката го изведе на басейна на шведския хотел и през моста реши да влезе в кафето. С чашката в ръка и силният аромат унесено вървеше към масата, на която обикновено сядаше. Почуства, че някой го гледа от креслото покрай, което минава. Погледна - човек облечен в снежно бяла риза и бял панталон от лен, усмихнат, с жест на ръката си, го покани да седне при него.

  • Заповядайте, Вие сте колега, ако не се лъжа, но ще ме прощавате, не мога да се сетя откъде Ви познавам.

Д-р Крумов преодоля моментното си смущение, защото разпозна самия проф. д-р Александър Чирков!

  • От д-р Вътковски, но то беше много отдавна. Как се сетихте?

Уважавания кардиохирург от европейска величина се усмихна и отговори:

  • Наистина оттогава минаха не малко години, но моята фиксационна памет е запечатала този момент. Двама специализанти се подготвят усърдно и високоотговорно в областта, сега ще го кажа осъвременено за мениджър в здравно направление. И то е актуално, защото днес вие вече сте в друга система на здравноосигуряване, наречена Бисмарк. Това е най-скъпия модел на здравеопазване, съмнително подходящ за страна, бедна, като нашата. Приложените финансови инструменти”капитация” и „клинични пътеки”са чисто пазарни и чрез регистрацията по търговският закон те трябва да работят „for profit”/с печалба/. Съмнителното управление на здравната система доведе до реални проблеми, които оказват неблагоприятно влияние върху достъпа до медицински услуги и ресурси, особено отрицателно върху някой социални слоеве. Оценявайки реалната действителност, аз имах щадяща концепция за здравни реформи, с помощ отвън, без да сме членове на ЕС - продължи с поучителната си тирада проф. Чирков.

При представянето си”подходящите компетентни персони”му отговарят,”това е сън в лятна нощ”. При д-р Чирков е така, истина, полустина и чиста манипулация вървят ръка за ръка, защото той си вярва сам на себе си за всичко, което казва и прави - премина му бърза мисъл през главата и продължи да слуша. Не беше само добър лектор, но и диалогичен. От разказа на д-р Крумов разбра, че подготвя и дисертация на тема превенция на хипертоничната болест и алгоритъм за предпазване от усложненията на заболяването мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт, поддържащи висок леталитет, носеща „лидерска” позиция на страната ни в Европа. Даде му добра оценка, изненада го с допълнителни насоки, които бяха актуални, и то безплатно. Обобщи като водещ кардиохирург и запита реторично:

  • От какво се нуждае едно сърце, за да е здраво?
  • От спорт, правилно хранене и положителен душевен баланс, колега.

Продължи да слуша съсредоточен, забеляза, че професора поздрави някого, но не прекъсна разказа си:

  • За да работи здравния модел при нас е необходимо да има стратегическо пазарно управление, ясни дефиниции към постигане на крайната цел, чрез прецизно ранжиране на обективните данни, step by step/стъпка по стъпка/. И се връщам пак към вашата специализация на която бях свидетел. Тази дейност се реализира задължително от доказани специалисти по здравен мениджмънт, а не прминали набързо фиктивен курс. А кой ръководи здравеопазването? Политици или техни клакьори, които нанасят неповторими щети на държавно ниво. Аз съм повече от 30 години под влияние на западноевропейската философия и ми е позната човешката алчност, нося в себе си истинско смирение, християнски дух, което изисква дискретност и търпение така се постига успех в професионализма. А сега ме извинете, предстоят ни безплатни прегледи на хора с болни сърца. Благодаря за приятната сутрешна среща, колега.

Взеха си довиждане, сега забеляза младите хора, облечени като дендита, които търпеливо и почтително го изчакаха да свърши разговора. Вероятно специализанти при професора, поздравиха го и тръгнаха.

Останал сам д-р Крумов се запита, каква е философията на здравеопазването в страната ни? Досети се от полемиката развихрила се напоследък и подържана от изявен и доказан здравен мениджър. Държавата допуска в здравната система различни посредници-паразити като „НЗОК” и нейни поделения, в която се изсмукват от хората милиони левове. Организация, която разхищава голям ресурс за заплати, сграден фонд, консумативи, транспорт и други. Получават и „бонуси” от доболнична и болнична дейност от така наречената активна, а понякога и брутална наказателна дейност да се налагат глоби на лечебни заведения, лаборатории и аптеки. А не може ли да се организира оказване на методична медицинска дейност от страна на касата за подобряване на „добра медицинска практика”? В някой областни центрове, поради недокомплект на лекари, служителите на районните поделения са повече от медиците, основно поради постоянен недостиг и изтичане в чужбина. А лекарствената политика? Претърпя пълно фиаско. За лечението си здравноосигурените масово купуват лекарства на по-ниски цени от съседни страни. Това е в резултат на политическият демон овладял здравеопазването. И защо има само една каса? Тя може да бъде тип „дирекция” към МЗ и да има 5 - 6 структури в страната, това е достатъчно да упражнява ефективна форма на контрол. Вярно, че безплатното здравеопазване никога не дава добри резултати. В действителност съществува паритет между корпоративни партийни интереси и назначените от тях изпълнители-марионетки като алюзия на статуса. И за съжаление резигнация от страна на народонаселението. Но има прогресивни форми на съвременни модели, които са отражение на традициите и предпочитания на народа на една страна, достатъчно е архетипът да се управлява и системно надгражда от качествени здравни мениджъри и не се допуска вредна политическа намеса. Властимащите да мислят и се ръководят в своята дейност от латинската сентенция: ”Salus populi suprema lex es to”- ЗДРАВЕТО НА ПАЦИЕНТА ТРЯБВА ДА Е НАЙ-ВИСШ ЗАКОН.

 

Веселин ВасилевMD

 

© Веселин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??