Предполагам, че за пълното щастие не ми достигат 288 часа или 17 280 минути, или 1 036 800 секунди.
А може и иначе казано – от Понеделник до Петък през седмица.
Някакво глухо усещане за неизбежност.
Без паника – просто напомняне, сърбеж в ушите
Системата е скапана. В свят, в който чукаш за без пари е тъпо да се събуждаш сам.
Време разтегнало се между две срещи, два разговора, Никога и Винаги.
Какво ти липсва, кога ти липсва, кой ти липсва...
Разкъсващо чувство, хормонален дисбаланс, кофти центровка, туптяща мигрена от истини в слепоочията.
Притиснати от един огромен часовник се лутаме в търсене на нещо. Нещо от което после да избягаме.
Със замрежени погледи, пресъхнали викове, неотклонимо вървим напред към безкрая.
А безкраят – винаги има край.
Физика, бате! ...