И стъпках думите, раняващи сърцето. Оставих ги назад в ехото, забравила, че ехото умее да връща с пълна сила.
Ушите са камбани, отразяващи болката.Очите са слепи, когато обичаме.
В сезоните са вплетени чувства с различни цветове, а често виждаме само в черно-бяло. Бялото е нежност. И невинност. Бялото е плащ от свежест, когато сме щастливи.Тогава, тъгата не умее да побеждава младостта.Състраданието към хората надхвърля егото и се спуска като по ледена пързалка.Синьо, топло, с ухание и наслада... Финно по въздуха танцуват глухарчета. Омагьосани страсти, копнежи, надежди-в хармония. Лекота. Дори поривът на вятъра побеждаваш. Създаваш, но и си създател. Розово и жълто, зелено и пъстроцветно- пролетта.През един майски ден с дъщеричката ми се разхождаме покрай цъфналите дървета, близо до високите блокове, и гадаем. За мравките, за пчелите, пеперудите, калинките,за алените макове, полюшвани от тихия ветрец. За залеза. За аромата.И всяко буболече ни е приятел, а природата е възраждане.
И там, ...