Няма сълзи, само тишина и цигарен дим... знам, че е за последно и за това мълча... Никога повече няма да съм тук, с вас, с лъжите ви. Никога повече няма да повярвам в тази илюзия... никога! Не знаете, нали?! Не знаете, че вече не съм като вас, не съм част от вашето общество, от вашата "реалност"... не знаете и не разбирате... и по-добре. Дано някой ден ми простите, дано някой ден ме разберете... но всъщност за какво ми е вашата прошка и разбиране??? Та не бяхте ли точно вие тези, които ме научихте да не прощавам, да не обичам и да греша?! Ден след ден, грешка след грешка, докато не затънеш докрай в калта! А и как иначе, нали всички трябва да сме заедно, било то и в пропастта...! Историята на живота ми бе вечното търсене на правилното, но то сякаш ме избягваше... може би на погрешното му харесваше компанията ми... на него и на вас. Искахте да съм с вас, да бъда като вас, но не се научих. Не можах! Не знаете, че съм друга, не виждате омразата в очите ми и се усмихвате... "Наздраве" провикна се някой - "наздраве за нас, дано винаги сме заедно"... вдигам чашата си, гледам ви в очите и се усмихвам... ах, само ако знаехте, че това е за последен път! Музиката... 2pac, Snoop Dogg и сърцераздирателно гръцко... нашата музика... не, грешка... ВАШАТА! Уискито и бирата, амфетата на масата и праха по ноздрите ви. Ако не ви познавах толкова добре, това постоянно потсмърчане би ми се сторило странно, но свикнах... а не исках! Усещам позната миризма, навява ми спомени... силна и мека миризма... миризмата на трева! Толкова ми е познат блясъка в очите ви, когато се "набирате" от масура. Някога и моите очи светеха, когато го правех... Не, не искам да пуша! Не искам да се вкарвам във "филма"... вашият филм ми е достатъчен. И сте ми толкова забавни отстрани и в същото време така ми се плаче за вас, за вашия живот, за вашите мечти и личности... а бяхте други. Бяхте истински! Сега сте фалшиви... с праха по ноздрите и пушека в устите... сега сте никои! Никои за мен, никои за света, никои за вас самите... "Рискуваш и дублираш, или си първи или не финишираш, нали за това живееш и умираш..." с тази фраза вървяхте напред, с тази фраза живеехте, но никой от вас не финишира и не стана първи дори за кратък момент от времето! Рискувахте и дублирахте прекалено много и ви остана само да живеете... и да умирате! Живеете във вашия си "гангстерски рай", където вие сте "големите ганстери" а ние вашите ку*ки! Е, аз вече не съм кучка, не и вашата... и както се пее в песента: "кажи ми защо сме толкова слепи, за да видим, че единствените, които нараняваме, сме АЗ и ТИ". Слепи сте, признавам, но дали от амфaта или просто от глупостта ви... не знам. Знам само, че вече не искам да бъда част от тази игра, не искам да живея във вашия "рай" и да наранявам... себе си предимно. Видях другата страна на живота, другото лице на хората и осъзнах, че реалността, в която вярвах, всъщност е само плод на вашата и моята фантазия тогава, когато бях ваше копие и вашата гордост. Колко глупаво е било държанието ми, колко безсмислен е бил изборът ми, колко наивни са били мечтите ми. Разбрах го и поправям грешката си... а вие... вие си смъркайте любимите амфетки, пушете си сладката "поста", слушайте великия 2pac и си живейте във вашия си "гангстерски рай". Останахте с една кучка по-малко... но спокойно, има толкова много, които ми завиждаха и искаха да са на моето място. Вземете тях, направете ги като мен, като вас. И дано някой ден успеете да намерите поне някакъв смисъл в живота си... Сега си тръгвам и никога повече няма да се върна. Не ме търсете, не ме молете. Приемете, че ме няма. Онази, която бях... убих я! Погребете ме, както повечето ваши приятели, но с малката подробност, че аз не умрях от праха, а се родих от него!