Ето те, намерих те...
Търсих те толкова дълго... И на толкова много места. Потърсих те дори там, където хората отдавна не са се сещали да поглеждат - вътре в себе си. Обиколих Света, преминах границите... направих Всичко! А ти си било винаги с мен, вътре в сърцето ми.
Здравей, Огледало на Истината! Ето ме, застанала пред теб, без страх, без срам.. Само с едно голямо очакване. Питам се, има ли нещо, което сама да не съм разбрала вече. Нима може някой или нещо да ме изненада?...
Ти си сега пред мен. Но преди да погледна в тебе, нека си припомня местата където те търсих и хората, които срещнах. Нека видя и чуя всяка дума, напуснала устните ми и нека бъда свидетел на всяка моя добра или лоша постъпка. Не ме е страх! Аз трябва да видя...
Очите ми са точно толкова безмилостни, колкото и сърцето ми. Нищо не им убягва. Мисля, че видях повече от това, което ми понася. Болка? Не. Срамувам се. Срамувам се от собствената ми наивност и вяра, че във всеки човек се крие капка доброта. Защо едва сега ...