Бях в Пловдив на лекции за двадесет дни. Една от сутрините се събудих и започнах да се оправям, за да посетя занятията, които трябваше да имаме. 

        Вътрешното ми чувство заговори, че не трябва да ходя, но все пак го пренебрегнах и отидох. На двора пред университета седеше една колежка. Заговорихме се.

       Сподели ми, че интуицията ѝ  казала да не идва на лекции, но тя не я послушала и дошла. Отвърнах ѝ, че с мен се е случило същото. При, което тя звънна един телефон. Разбра се, че няма да имаме занятия през този ден.

        И двамата се подсмихнахме и си обещахме, другия път да послушаме вътрешните си гласове.

        След няколко дни постановката се повтори. Станах рано сутринта и почувствах, че не трябва да ходя на лекции. Така ѝ направих.

       Появих се за следобедните лекции. Там видях същата колежка. Тя ми каза, че интуицията ѝ тази сутрин я посъветвала да не идва. Тя я послушала. Отвърнах ѝ, че на мен се е случило същото.

       Какво странно съвпадение! – казахме и двамата в един глас.

       Интересното беше, че сутринта сме нямали лекции. Така че този път урокът беше усвоен. Също така ми беше интригуващо, че и двамата с колежката ми преживяхме по едно и също време толкова сходни неща. Може би заради това, да разберем, че не сме сами в прозренията си.

  Бележка: Всеки си има Водач. И този Водач ни наставлява във всеки един момент в Сърцето ни. Неговият глас е много деликатен, много нежен, но все пак присъства и ние можем да го чуем, да го почувстваме.

       Понякога неговите напътствия са  на пръв поглед странни, но винаги имат една важна особеност –  дават се в любов.

       Когато вярваме и се доверяваме на този глас (гласът на нашето сърце), това, което виждат очите ни е как пътят към живота на мечтите ни се отваря, как възможностите, които сме търсили, се разкриват и най- важното – намираме силата и вдъхновението, чрез които да поемем по този път, пътя на нашето предназначение.