Катастрофално е, че много хора днес избират да живеят с отминали събития, като напълно спират да виждат настоящето. В  стремеж да поправим грешки, които отдавна вече са се случили и са забравени, загърбваме случващото се в момента. Става въпрос за емоциите и моментите, които изпускаме да видим, не успяваме също да стигнем до себе си, да прозрем същността си и да я опознаем. Като се замислим животът ни преминава като един миг от бягане напред - назад. Неспособни сме да видим и да оценим какво ни се случва глобално, защото сме прекалено заети да се вглеждаме в малките подробности, в спънките, които съпътстват ежедневието ни.

Каква всъщност е разликата между това да гледаш и виждаш? С какво се различават тези привидно еднакви понятия, които светът си обяснява по един и същи начин? Гледането е представено като физическо действие. Не всеки, който гледа, е способен да види. Да виждаш осначава да се извисяваш, да  усещаш, да се докосваш до света около  теб.

Сюжетът на мита за Едип е изпълен с множество конфликти, като пряко е засегната символиката между гледането и виждането. В началото на мита Едип е представен в изцяло добра светлина, като владетел способен да гледа на народа и страната си като най-ценното нещо на света. С настъпване на масовия мор в Тива и издирването на убиеца на Лай, Едип спира да вижда случващото се около себе си. Самонадеяността му замъглява преценката му и му пречи  да прозре истината. Заради това живота му се превръща в заблуда и макар все още да е физически зрящ, Едип не успява да се докосне до истината и тъне в духовна слепота. Парадоксът в творбата е прозрението на истината чрез загубата на сетивот, а именно очите. Благодарение на липсата им Едип е способен да „види“ случващото се около него и да намери правилния изход, а именно да поеме отговорност за решенията си.

Гледането и виждането представляват различни начини на присъствието на човек в света. Какво остава за слепците, които според общоприетите норми са изгубили възможността да използват това си сетиво? Парадоксът на виждащия слепец представлява способността да виждаш с душата си и  да оцениш света, който те обгражда, без да е способен да прогледнеш.  Противно на стереотипите хората с такъв тип проблем са способни да зачита много повече света, отколкото ние, които притежаваме зрение. Този мотив откриваме и във Вазовия разказ „Дядо Йоцо гледа“. Опозицията гледане -  виждане представлява символ на дар, благодарение на който си способен да прозреш недостъпното за зрящите.

В заключение бих казала, че е важно не само да гледаме, а и да виждаме, да попиваме случващото се около нас, да го преживяваме и да му се наслаждаваме. Виждането е нематериална власт, която помага за правилно управление на живота ни, както и за вземането на разумни и съзнателни решение. Както е казала лисицата от „Малкия принц“: „...най-хубавото се вижда само със сърцето. Най същественото е невидимо за очите“