Светът, в който живеем все повече придобива изгледа на един голям затвор. Ограничаването на граждански свободи от управляващите, от една страна, и кризата от разрушаването на моралните ценности, от друга страна, потискат хората и ги „натикват” във всеобщата „тъмница“ на новия световен ред. И постепенно цялото човечество започва да се съобразява с новите тъмнични правила на новата „затворническа администрация”. Безумието се превръща в стандарт и това се случва с такива темпове, че е трудно за нормалния човек да се противопостави на всички промени в обществото, които са резултат от нечестието и вавилонския бунт срещу Бог.

В света, в който живеем истината на Словото е толкова нежелана и контракултурна, че дори ние християните понякога сме склонни да я ревизираме и да я смекчаваме, за да звучи в крак с времето. Културата на падналия свят се опитва да промени начина, по който четем Писанието, докато същия този свят се нуждае от смело заявяване на Вестта, която единствено има силата да променя културата.

Светът, в който живеем все повече заприличва на един голям затвор и съвсем логично ние все по-често се чувстваме като в тъмница, а в тъмницата перспективата се променя. От гледна точка на затворника светът отвън изглежда някак си друг. Други са възприятието на миналите събития, доктрината, взаимоотношенията с Бог и с хората, равносметката за извършеното от нас – всичко изглежда по различен начин.

И се случва логичното – изпадаме в кризата на съмнението; съмнението, което е резултат от разминаването между нашите очакванията и реалността. Представяхме си един живот изпълнен с безоблачни приключения, а на практика излиза, че трудностите и скърбите са повече от радостите. Важно е да знаем, че емоционална криза от подобен род не е някакво необичайно състояние, а нещо, което не само ние, но и много други хора по света преживяват. Трябва да сме сигурни и че подобно разстройване на увереността не е само „болест” на съвремието. Не. Случвало се е и преди.

Случва се на Йоан Кръстител (Матей 11:1-10). Затворен в тъмница, малко преди да бъде обезглавен, верният Божи служител изпраща учениците си да попитат Господ Исус дали Той е обещания Месия или друг ще трябва да се появи. Какво толкова се бе променило, че „Гласът, който вика в пустиня” – същият пророк, който някога кристално ясно разпознава Божия Агнец, в тъмницата се поддава на съмненията? Случва се това, че в зандана на скърбите дори силните хора не могат да мислят ясно; трудно им е да разсъждават вън от собствените си обстоятелства. Всичко е помрачено от тъмничната сянка.

Господ Исус обаче не желае Йоан да остане в кризата на съмнението, защото тази криза може да прерасне в съблазън. „И блажен оня, който не се съблазнява в Мене” (Матей 11:6) отговаря Христос на пратените до Него, посочвайки същинския проблем на Йоан. В ушите на този, който е минавал през подобни житейски изпитания това насърчение може да прозвучи по следния начин: На път си да се съблазниш ; разклатила се е вярата ти заради тежките обстоятелства. Върни се на стабилната основа, независимо от това, което ти се случва. Съмнението не е провал, но е важно да не прерасне в съблазън.

Светът, в който живеем все повече придобива изгледа на един голям затвор и всичко показва, че условията в този затвор ще стават все по-сурови. Свободата обаче не може да бъде заключена. Ако ние не се предадем на мрака, мракът не може да ни победи. Това е простичката истина. Ако сме на страната на Бог, Бог ще бъде на наша страна и в крайна сметка победата ще бъде наша.