Едно от онези места, които си сигурен, че ще помниш цял живот. Като че ли излъчват собствена енергия, собствен живот, създават магия.

За да ви запозная с това място, трябва да уточня местоположението му.
Живея в квартал до полите на Витоша. Често, когато излизам от вкъщи да пуша, отивам там. Тази градина се намира почти накрая на една забута, обрасла, стръмна уличка. Уличка, допринасяща за енергията на това място, за атмосферата.
Всъщност това е дворът на една изоставена вила. Прекрасна малка къщичка, носеща духа на възрожденския стил. Увита в бръшлян, прозорчето на таванското помещение е единственото нещо, което издава тази къща под прикритие. Какво ли би било да живееш там? На спокойствие, далеч от всичко. Съвсем ясно мога да си представя интериора на тази таванска стая - едно голямо, меко, пухкаво легло от онези, които не те пускат сутрин, зарито навсякъде със стари книги и в ъгълчето едно сладко малко канапе. Но това най-вероятно е моята собствена идеална представа за едно такова място.

Входът е обрасъл и трудно проходим, враждебен, сякаш такъв нарочно, пазещ това зад него. Винаги, минавайки от там, си го представям като пазител, като някое от джуджетата на Толкин, което седи и брани с нокти и зъби.

Имали ли сте моменти, в които всичко ви се е струвало живо?

Ако сте, ще ме разберете за какво ви говоря.

Градината е погълната от храсти и бурени, но все пак можеш с просто око да се забележи, че преди е била поддържана усърдно.
В момента, в който преминеш „джуджето-пазител“, сякаш се пренасяш в друг свят. Не виждаш нищо друго освен къщата и градина, и единственото, което съществува в този момент, са те, те са целият свят. Поглъща те и можеш да загубиш всякаква представа за време.
Като бях малка, имаше една книжка за една такава градина, в която едно мъничко момиче се губеше с часове. Известна е, но разбира се в момента няма да се сетя за името.
И друга, която четох наскоро (чието име отново умишлено ми се губи), градина, която се появява в най-неочакваните моменти и вътре е самият рай, но веднъж излезнеш ли, на другия ден ако я потърсиш, няма да я намериш. Може да се появи след 5,6,7… 10 години, но пак по същия начин.
Това място е подобно.

Седейки там, можеш просто да си представиш горски нимфи, феи и всякакви други митологични горски животни. Връща те в годините, когато си бил малък и си вярвал на подобни неща или поне тайно си се надявал наистина да съществуват.
В тази градина мога да си представя всичко, въображението ми лети и ме пренася на кораба на Марко Поло, сред келти и друидски ритуали, в персийски дворци.
Изтръпваш и забравяш всичко, отпътуваш в мечтите си, това е магията.
Нирвана.