Обичам те, не те обичам... желая те, не те желая... мой си, не си мой... едно безкрайно уравнение с хиляди неизвесни, с безброй вероятности, с противоположности, които ту събирам, за да получа правилния отговор, ту някое от тях изваждам, придавайки нов смисъл на бушуващите чувства. И в цялата плетеница от въпросителни, единственото сигурно е, че те имам довреме, че с изгрева ти ще си отидеш и аз ще трябва да живея отново с очакването на нощта. Само тогава си мой – гол, възбуден, задъхан... Влажните ти устни оставят топла диря по настръхналото ми тяло, попивайки аромата на греховността. В тъмнината оттекват целувки, събрали цялата стихия на страстта, догарят въздишки на стаени чувства, отшумяват стонове на диво удоволствие... Думи не са ни нужни, те само биха превърнали екстаза в рутина, желанието – в задължение, биха развалили магията на тази забранена страст. Пръстите ти рисуват копнежа, който напира в двама ни, всеки допир е изгарящо мигновение, в което съществуваме само аз и ти.
И с ...