Хероин по кожата, хероин във вените, хероин в кръвта. Хероин в сърцето. Животът ми е хероин. Един постоянен прилив на чувства и емоции. Не мога без тях. Задушавам се когато ги няма. Искам още, не искам никога да спирам. Пристрастена съм към емоциите. Искам да се затворя някъде и да не усещам, но не мога, защото всяко затваряне изсушава сърцето ми. Чувствам се лишена от живот. Емоции, щастие, лъжи, тъга. Искам всичко, искам го. Не мога да бягам.

Дълбоко в сърцето си държа скрити емоции, които искам да изкажа, но ме е страх изказвайки ги да не се подхлъзна.

Ще ме обичаш ли ако падна и забравя какво е хероинът на живота ми? Ще мога ли да съм ти полезна, ако в мен няма този хероин, от който и ти се нуждаеш? Не те ли е страх, че нищо няма да е същото?

Страх ме е, че един ден ще се събудя и ще съм забравила спомена за теб. Страх ме е, хероинът по теб да изчезне от вените ми. Може би няма да има утре, ако стане така. И какво????

Той поражда още повече въпроси. Изгражда демони в мен, които няма къде да вървят и раздират сърцето ми. Превръщат в мрак всеки друг спомен. Дълбоко в себе си се двоумя. Трябва ли да те оставя или да живея с този хероин, който отслабва организма ми?

            Не искам да живея така, твоят хероин е смъртоносен, не по-малко от моя, но аз не мога да те забравя. Не мога да изкарам тази сентенция от кръвта, мислите и сърцето си. Всяка една клетка шепне, че иска от твоята кръв. Демоните искат своя господар. Кога ще се върнеш? Ще се прибереш ли накрая на земния си път, поне?

            Даде ми нещо, което все още помня, нещо което никога няма да ме напусне. Това ме убива. Не ме прави силна. Силна бях, когато беше до мен и ме искаше. Искаше да си част от кръвта ми и плът от плътта ми. Сега само спомена за теб не стига. Дори не искам спомен. Искам да не те е имало.

            Събери парчетата от разбитото ми сърце. Поправи грешката и никога не бъди. Не бъди до мен. Не ми показвай слънцето. Не ме буди с погледа си. Просто ме бъди за мен, никога вече.

            Искам живот без твоя хероин, живот в който ще живея запазена за истинския. Не искам стимулатор на чувствата си. Не искам донори в живота си. Не искам хора дошли само за малко. Искам постоянството на слънцето и луната. Искам да усещам студа на зимата и топлината през пролетта. Искам да вкуся най-доброто от живота, но хероинът от теб, още не иска да излезе от кръвта ми.