Из "От абстракция към сюрреалност", "Метафизика на въображението"
Едно от нещата, с които обичам да се занимавам, пребивавайки на планетата Земя, е експериментът. Това е неоценима опитност, каквато нищо друго не може да даде. Емпиричното познание винаги дава своето "тегло", превръщайки се в един миг, точно като с магическа пръчка, в качество. Кое е обаче онова, което кара материята буквално да "избухне" в светлина? Кое е нещото, което просветва в тъмнината на невежеството, породено от липса на достатъчно знания за действителността и, което с право някои наричат интуиция? Това е надничането на същността зад завесите на материята, която не е нищо друго освен вплътнен огън, втечнил част от себе си като вода, отделил част от водата във въздух, за да стане видим като земя. Същността може да бъде наречена и етер.
Мнозина се интересуват от тайните на природата. Откакто човечеството е слязло на планетата Земя, то общо взето с нищо друго не се занимава. То се учи как да използва огъня, опитва с ...