Хвалба по Ротердамски*
(Отиквяване)
Нека и аз да се похваля. Открих я! И добре, че никога не е късно да я откриеш. Нея! Всевластната и единствената! Нейно Величество Глупостта!
Какъв е този, който изслушвайки я, я открива и признава? Какъв - невежа разбира се. Живял блажено знаейки, че другите са прости, но самият той е с ваксина "антиглупост". Живял колко живял в неведение, но идва мигът на истината - тук е нейното царство-господарство, тук и сега, тук и преди, тук и след.
Спори се със силата на аргументите и когато отсреща ти приведат бетонни аргументи, спаси поне една частица от себе си, която можеш да наречеш ум и се съгласи, че си не по-малко глупав от всички други.
Светла теория - санкта симплицитас!
Извикал го е този от кладата си, когато стара бабичка я обърква със селската си печка и достъква огъня с един изпаднал наръч съчки, ей така минавайки**.
Щом за шестотин години от рождението Еразъмово ние не сме направили дори и една микроскопична крачка напред по отношение на глупостта, то нека признаем, че последните има няма четири хиляди години са нищо повече от погрешни.
А сега на нас ни остава да прочетем "Отиквяване"*** от Сенека и да продължим напред... до края.
______________
* "Възхвала на глупостта" Еразъм Ротердамски
** Ян Хус - чешки реформатор загинал на клада
*** постоянен и основен рефрен в живота на човеците
© Стъклена Всички права запазени