И  ТАНГРА  МУ  СЕ   ВЪЗХИТИ

            Да си призная тази история със „сакралното" убийство на Кан Крум ме  занимаваше доста дълго време. Споделих идеята си с баща ми, той, естествено, я възприе, но ме посъветва да изговоря тези неща с чичо Георги Казанджиев. И беше прав - кой друг, ако не той е „най-на ти" с Историята. Нали е написал толкова много исторически книги.

            И една петъчна вечер в нашето си Миновото кафене подхванахме разговора. Доста поговорихме, бая поспорихме и от всичко това успях да разбера, че много неща около смъртта на този велик български владетел са неясни. А, може би, истината за неговата смърт никога нямаше  да види бял свят.

Е, толкова по-добре, рекох си аз и реших, че мога да присъствам на един, както каза чичо Казанджиев, виртуален разговор между Великия Тангра и могъщия  Крум. Та нали знаем, че с Тангра може да говори само и единствено Канът.

            И ето какво си казаха те:

            „О, Тангра ! Ти, който си помагал не веднъж на мене и на моя народ, помогни ми и сега. И това ще бъде най-важната помощ за мене и за моето начинание! Дай ни сила и мощ, вдъхни ни вяра и непоколебимост и благослови мене и моята войска за да можем веднъж за винаги да унищожим тези неверници - омразните ромеи! Помогни ми да унищожа до крак цялата им войска и да срина столицата им така, както те сринаха моята Плиска. Да не остане камък върху камък от нея! Кажи ми, о, Покровителю, каква ще е цената и аз няма да се поколебая нито за миг за да я платя, каквато и да е тя!"

            Крум свали вдигнатите си нагоре към небето ръце, дясната хвана дръжката на меча, а лявата сложи на сърцето си.

            В този миг небето над Крумовата войска потъмня. Гръмотевица изтряска страховито и огнена буря обхвана полето пред могъщия Константинопол, където беше разположена българската войска. Войниците се разбягаха, само Великият Крум стоеше прав и могъщ. Осанката му остана непроменена и нито един мускул не трепна по каменното му лице.

            „О, милостиви Тангра! С какво те разгневих толкова, какво казах и сторих, че наруших волята ти. Кажи какво да направя за да получа отново твоята милост."

            Всичко наоколо потъна в мрак. Бурята се разрази с още по-голяма сила. Около Крум вече нямаше никой - нито войската му, нито някой от приближените му се мяркаше наоколо. Всички се бяха изпокрили. Само Канът продължаваше да стои непоклатим  и величав. Очите му гледаха и молещо, и сурово.

            Тогава втора, още по страшна светкавица освети небето и го разцепи на две. Гръмотевичен глас разтърси въздуха наоколо. Говореше Тангра :

„Слушай, земно нищожество! Чуваш ли се какво говориш, за какво ме молиш? Как смееш да искаш от мене такова нещо! Та, макар и от друга вяра, ромеите са създали цвета на Вашата, земна цивилизация! Виж техните градове, виж и твоите ! Виж как се обличат ромеите, виж и вие какви дрехи носите! Аз ти помогнах в най-трудния момент, когато  ромейската войска разгроми твоята петдесет хилядна армия и опожари твоята Плиска. Но ти не само уби техния император, а поръча да обковат черепа му със сребро за да пиеш вино с твоите славянски лакеи. Та тези славяни дори не ме почитат като Бог !

            Опомни се, земно нищожество!  Аз не само няма да те благословя, но и няма да ти позволя да тръгнеш на такъв унищожителен поход!"

            Тук нова светкавица раздра небето и разтърси земята. Унищожителна буря събори аула на Крум. Но Канът не трепна! Очите му заблестяха с гневен блясък!:

            „Не, о, Велики Тангра! Позволи ми да не те послушам! Въпреки твоя величав гняв, аз ще тръгна и ще унищожа омразните ромейски изчадия! И ти няма да ме спреш!

Чуваш ли, няма да ме спреш!"

            Четвъртата светкавица беше най-страшна. Очите на Крум все така гневно блестяха, но той вече не виждаше нищо. Беше вече сляп!

            Тангра изслуша гневните думи на българина и си помисли:

            „О, какъв смел човек само е вождът на българите! Аз трябва да го имам при себе си. Той ми е необходим тук и сега..."

            ... Вечерта на 13 април 814 година в деня четвъртък, точно преди своята най-важна  мисия Великият Кан умря! Потоци от кръв шурнала от устата, ушите и ноздрите му. Очите му останаха отворени - гневни и невиждащи!

            Крум отиде при Тангра!