ИГРАТА “НЕПОЗНАТО ДРУГАРЧЕ”
Не разбирам защо продължавате да се опитвате да се промъкнете в душата ми като крадци. Пишете ми от смешни тийнейджърски адреси, изпращате ми писма, които не казват нищо, даже имената ви. Изпращате ми покани за приятелство, на които няма как да отговоря, за да ви попитам кой стои зад поканата и ЗАЩО. Аз не съм на възрастта на невръстните ви приятелки, които зарибявате “подмладени” от виртуалността с няколко сълзливи стихчета или високоинтелектуални разговори и трошите безмилостно крехките им сърца. И съм наясно със себе си отдавна. Защото знам какво е приятел. Не ме учете. Не мога да нарека приятел някого, когото не познавам и непознат приятел не мога да имам. Една тухла добро поставена в стената от зло, която някой иска да издигне, не може да е достатъчна, за да нарека някого приятел. Непознат може да бъде доброжелателят, но не и приятелят. Защото приятелските отношения са двустранни и приятелството не е авантюра. Приятелите се градят с години и дела. Така ...