Иконите
на последния век от второто хилядолетие са превърнати в парчета от мозайка. Обезсмислили са се като отделни значения, но и не показват цялата картина. Именно това превърна хилядолетието в наше.
Битието ни е разбито на отделни артефакти - синтез, призван да държи сакралното и профанното еднакво разбираеми.
Най-показателният пример за това е отношението ни към храма като общо понятие.
В масовото съзнание той става къща на Бога. В същата мяра, обикновената къща придобива сакрална стойност, извлечена от наивистичната представа за Доброто устройство на света.
Този тип архитектура на значенията не разчита на акцентирането, а на обезличаването; пренася митологичното отношение хаос-ред в ежедневието и превръща съществуването ни в един повтарящ се ритуал. Създава се псевдо образа на глобалното село, чието устройство е съобразено с посоките на света (всяка от тях обозначена със своята собствена икона), и където комуникациите са на високо ниво. Изхождайки от интересите си, всеки от нас мо ...