2 мин за четене
Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят... Не можеш да бъдеш сигурен какво е премълчано. Зад него се крие болка, неразбиране, огромно разочарование... Спираш в един разговор и премълчаното започва да се реди в съзнанието ти. Не! Започва да се разбърква и да оголва невроните, които са отговорни за спокойствието ти. И надеждата е знак за несигурност – чудиш се какво ще стане – искаш да е хубавото, но се съмняваш... Вярата е увереност! Когато се наруши тази увереност, на човек му остава последно надеждата... Избираме я преди всеки избор. Но тя е като заплаха и приливът ú дебне да помете всичко от теб и в теб... Като че ли в надеждата те причакват всички врагове и ти се чувстваш все едно си птица на прицел... Виждаш несметни ширини, но скърбиш за чезнещото време... А мамещите плодове губят своята сладост... Всеки брод изглежда хлъз ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация