ЛюсиЦ (Люси Петкова)
113 2581
5.01.2018 г., 23:12 ч.

Има и щастливи бракове 

  Есета » Любовни, Лични
3661 9 24
6 мин за четене

Има и щастливи бракове

 

Тези дни, след като прочетох едно есе: „Да живеят икономическите възможности“ от Лимеруна в сайта и някои от коментарите под него, ми се прииска неудържимо да напиша нещо за щастливите бракове. Тя е описала много точно представата на някои хора за брака, като сделка, икономически изгодна. Много често намирам някои стихове и коментари в сайта, за това колко са несъвместими любовта и брака, как ставало монотонно и скучно и едва ли не бракът убивал любовта! Може би за някои хора е така, но си мисля, че не бракът убива любовта, а те самите, двамата, които са се оженили и не са направили необходимото да са щастливи в брака си и любовта им да живее. Има двойки, които и след двадесет и тридесет години са щастливи, обичат се, радват се да са заедно... Не защото им е изгодно от икономическа гледна точка, а защото душата и тялото са намерили своя пристан, както казват на испански, „своята половинка портокал“, която ги прави цели. Ако на някой му е монотонно, замислил ли се е какво е направил той самият за да не е монотонно, да е весело и разнообразно? Ако само търсим дефектите на другия без да приемаме, че и ние имаме, и то не малко, дали това не спомага да градим собственото си нещастие ден след ден?  Дали и двамата се стараят да доставят радост, да изненадат другия с нещо хубаво, да му покажат любовта си?

А понеже тези дни имаше и доста дискусии в сайта по повод празнуването на Коледа и Нова година, нека добавя и моето мнение тук. И аз съм много против да се преяжда, препива и да купуват прекалено много подаръци, да се търси бляскавата страна на празника. Но тези и други празници могат да бъдат прекрасен повод да се събере семейството, да прекара една хубава вечер или ден, да обядва нещо вкусно и да си поговори и да се посмее. Защо трябва с грозни думи да отричаме всичко, вместо да използваме и тези поводи за израз на обич и разбирателство? Аз се сблъсквам с няколко култури в моето семейство: имаме германец, испанец, австрийка  и българи, и въпреки всичко сме намерили начин така да празнуваме, че всеки да уважи традициите на другия, но и не винаги да се спазва всичко, защото е невъзможно. Важното за нас е да сме заедно и да ни е весело и го постигаме. С толерантност, приемане на различията и с много обич един към друг. Някой в сайта също беше писал, се на децата се дават подаръци вместо ценности за живота. Ако е така е ужасно, но аз все още вярвам, че много родители си дават ценности за живота и си възпитават добре децата и няма лошо да им се даде и подарък...

Трудно е в едно кратко есе да кажа какво намирам за важно, за да е щастлив един брак. Но някак си ми става жал за млади и не толкова млади хора, които са решили, че такова нещо, като щастлив брак, не съществува! И понеже го вярват, за тях това ще стане или е вече реалност. А колко малко всъщност може да направи съжителството щастливо и успешно, казвам съжителство, защото не е задължително да е официален брак, въпреки, че аз предпочетох да се омъжа и за мен това беше важно. През годините икономическите възможности на единия или другия от нас се променяха, понякога единият имаше/печелеше повече, понякога другия, но никога не сме имали чувството, че някой виси на врата на другия и го издържа, просто това не е било важното, а любовта ни, приемането на другия. Не винаги в прекрасна хармония естественно, понякога с караница или дискусия, но никога със злобни, обидни думи и никога не сме поставяли под съмнение правилния си избор да сме заедно.  И след толкова много години и сега като чуя ключа в ключалката  и зная, че мъжът ми се връща от работа, аз трепвам и се радвам. Става ми хубаво, че той е пак при мен.

 Радваме се на дребните неща, няма нужда се случват постоянни супер-разнообразни и емоционални моменти. Просто след вкусна вечеря да поседим заедно и да изиграем някоя игра на карти или да гледаме хубав филм, да обсъдим политиката, да си разкажем какво е станало в работата ни, да се разходим, понякога да се пооплачем или порадваме заедно на дребни или важни събития. За мен щастието  е свързано с това да си уважаваме мненията и желанията, да вдъхна аромата на косата и тялото до мен, да си споделяме и да разчитаме един на друг, да се възхищаваме понякога на другия или да го изненадаме с кафе и закуска в леглото, с цветенца на бюрото му, с есемес с нещо мило. Ако на някой тези неща му се струват глупости, нека си намери своите хубави моменти в живота заедно, но с отричане, песимизъм и недоверие, не може да се изгради щастлив брак. Няма да навлизам и в някои тежки, дори трагични моменти, които се случват в живота, и когато другият ми е подал рамо да си поплача и ме е утешил.

Една моя студентка, която беше правила курс преди това при съпруга ми, веднъж в паузата ми каза: „Вашият съпруг често ви дава за пример за многоезичие и така ви се възхищава, че си личи че много ви обича.“ Толкова мило и хубаво ми стана и мисля, че разковничето да обичаме другия е на много места, всеки трябва да си го открие, но ако иска да е щастлив, трябва да се бори любовта да не угасва, да не спре да забелязва другия... И да го обича, дори болен от грип, рошав, кашлящ и мрънкащ понякога. Просто в живота няма постоянно „прекрасни моменти“ и жената може понякога да е неотразима красавица, а понякога уморена, бледа и с удобния си пеньоар в къщи, но това е ТЯ, любимата, която сме избрали. И преди да критикуваме, да се погледнем себе си в огледалото... винаги ли сме хубавци? Да, външната красота намалява, но аз гледам с обич на все повечето бели нишки в косата на мъжа ми и ситните бръчици около очите и мисля, че и той приема моите бръчици и не си мечтае да ги запълня с разни киселини и силикони...  Просто това не е важно, за щастие душата няма бръчки, както всеки знае, и сърцата ни туптят пълни с любов. И за да не си досаждаме постоянно и да искаме другия да ни забавлява, колко е хубаво, че всеки от нас си има любими хобита. Когато рисувам или правя бижута, никой не ми трябва, това си е чиста медитация и прочистване на негативните емоциите, ако има такива. А той, с невероятно усърдие и удоволствие, се грижи в свободното си време за малко лозе, няколко овощни дръвчета, леха с цветя и рози, където през лятото се събираме всички. Там имаме контакт с природата и всеки се е отпуснал, позабравил шума в големия град и бързането... Според мен, въобще не е задължително да имаме еднакви интереси и хобита със съпруга или съпругата си. Един е спортен, друг не... Това са подробности и нека всеки прави каквото му харесва.

Както вече казах, за мен щастието се крие в малките неща, но за да ги имаме, трябва да сме създали условия чрез „големите неща“: любовта и хармонията с най-близките.

Особено в последните години, когато някак стана едва ли не модерно да сме егоисти и да мислим първо за себе си, не е зле да не се самозалъгваме и, ако сме нещастни и ни се иска промяна в живота, да си го признам пред нас самите и да се борим да я направим. И да се опитаме да сме щастливи и да направим и другия щастлив.

Пожелавам на всички песимисти по отноишение на брака,  да изпитат какво значи да си с любим човек дълги, дълги години... и да им кажа, че никога не е късно да започнем щастлив съвместен живот, защо пък не дори и на 80...

© Люси Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Роси и Гаврил!❄🌹
  • Дано още много години сте заедно в този щастлив брак! ❤️ . Напълно споделям написаното!
  • Люси,поздравявам те и аз!.Съдбата на брака се определя както от първоначалните намерения на двете страни така и от умението да се правят много компромиси за запазване на любовта ако е имало такава.
  • Хари, Албена, Латинка, благодаря ви , че сте прочели и се радвам, че споделяте 🌺🌹
  • Бракът е споделяне, любов, приятелство, търпение и отговорност!
    Да, има щастливи бракове, Люси!
  • Много ми хареса, Люси! Споделям напълно възгледите ти за брака и любовта. Поздравявам те!
  • Поздравление,Люси!Така трябва да бъде!Когато се венчаваме свещеникът казва:"Заедно в скръб и радост!В щастливи и тъжни дни!"Споделеното щастие и мъка дори с любимият човек е нещо голямо!
  • Благодаря, Стойчо, Димитър. Радвам се, че и мъже споделят моите виждания за брака и любовта😊
  • Бракът не е щастливо явление, то е форма на живот . За мен лично животът ми започна, когато се ожених.
  • Да,бракът е споделяне.
    Люси,самата дума предпоставя в хубави и в напрегнати моменти,които са част от живота.Бракът е любов,търпение и внимание.
    Поздравления за споделеното!
  • Иржи, едно допълнение по въпроса за любовта и страстта в напреднала възраст.. Има едно прекрасно интервю с писателката Исабел Алиенде в което казва, че човек на стари години има дори още повече нужда от любов и, че страстта е същата и влюбването е като на млади години. Тя се влюби наскоро на 75 години и тази година новата и любов се премести при нея. Изключително интересна жена, писателка и политичска активистка. Има една нейна книга, "Японският любовник", която мисля че я има на български и третира тази тема. Нека огънят в нас никога не угасва, казвам и аз!
  • Интересен въпрос разглеждаш, Люси. Доволна се, че прочетох и сподeлям твоите мисли за любовта, брака и щастието. Много е важно какво съдържание влагаме в тези три понятия.
    Мисля, че любовта и щастието имат много лица, обусловени от личностните качества на всеки индивид, от начина, по който той възприема реалността...
    Затова е трудно да се посочи модел за щастлив брак, валиден за всички...
    Радвам се, че си успяла да постигнеш своя идеал за здраво и хубаво семейство.
    Добра и щедра да бъде за вас 2018!
  • Иржи, аз считам, че главно младите хора си мислят, че в по-напреднала възраст няма секс, а само приятелство и уважение в брака, но далеч не е така в много семейства и имат и на 75- 80, но не разказват на всеки заради разни предрасъдъци. Аз познавам такива двойки. А някои не се справят и на 30 с тази задача...
    Лина, Иржи благодаря за пожеланията🍀🌹
  • ...щастие.Прекъсна ми коментара.Пак казвам-радвам се за теб,Люси,дано винаги да си щастлива!Дано има повече като теб!!
  • Да! Има и щастливи бракове, както има и не щастливи. Всичко има на този свят. Един има едно, друг друго- в главата, в джоба, в малкото джобче (шегувам се!). Не може да се угоди на всички, но ми беше много приятно да прочета есето ти. Желая все да е при теб така.
  • Интересни дебати се създадоха по повод "Икономическите възможности" и "Щастливите бракове".Аз,Люси те харесвам във всичко,което пишеш и съм убедена,че имаш и щастливо семейство,съгласна съм 99% със есето ти...Мразя браковете по сметка,но на днешно време това е стремежа на много жени/без да ги обиждам,всеки има право на избор/.Всеки изживява това чувство любов един път или много пъти,но съм убедена,че когато мине известен брой години,тая любов-в семейството преминава във уважение,добро приятелство и т.н.За мен това е обич.Любовта е останала в началото...И най-красиво е да видиш възрастно семейство,което навсякъде са тандем,изразяват чувствата си във вид на грижа и подкрепа,а какво правят нощем....никой не пита и те не парадират...А освен това ,аз смятам,че не само от партньорите зависи дали ще са щастливи!Неправилния избор,лошото възпитание на някой от тях ,но най-вече,че съдбата ги е подредила заедно!!И ,ако са принудени да живеят поради разни причини заедно-нито любов,нито обич ни
  • Между другото и никъде не отричам, че има и други видове любов. Например хомосексуална. Нямам опит в това отношение, но напоследък в повечето страни и хомосексулистите се борят за правото си на брак, и си женят, което показва, че много от тях също търсят стабилна и трайна връзка с партньора си... Въпрос на вкус и мироглед, както всичко в живота...
  • Младене, аз казвам няколко пъти "любов", а не "обич" съзнателно. Разбирам какво разбираш под коментара си да "съжителстват обичливо", но аз говоря за "любов", не за "мирно съжителстване." Просто не съм от хората, които си описват интимния живот и страстите ... и ако имаш това пред вид, то нито липсва, нито е скучно...Еротичните преживявания с човек, който обичаме и ни познава добре са най-хубави. Но тези трепети хич нямам намерение да ги описвам в сайта и пред стотици чужди очи😁... не ми е в характера.
  • Това мило есе ми прозвуча трогателно и затова го поставих в Любими. Има случаи на хора, които не могат да живеят един без друг. Такива дори и бракът не може да разлъчи. Тезата на есето е правилна, но аргументирането й не ми звучи убедително, защото същите аргументи са приложими и за двама съквартиранти например, които биха могли да съжителстват хармонично и обичливо един с друг. Не бива да се смесва любовта с обич. В есето е акцентирано върху факта, че двама души и след дълъг брак могат да живеят в обич един към друг. Но обичта и любовта са две доста различни неща. Нещата се усложняват още повече, ако се вземе под внимание, че съществуват и най-различни видове любов. Вярно е твърдението на авторката, че ако двамата са половинки от едно цяло, то това е необходимо условие за добър брак. А дали е достатъчно?
  • Прекрасно пишеш, Люси - споделям!
  • Благодаря ви, Силве, Мариана, Йоана и Надежда, че споделяте моите виждания и се радвам, ако дори с една малка идея съм допринесла за повече радости в ежедневието. Весел уикенд на всички ви 🌹🌻🐞.
  • Мога да кажа, че моят брак е такъв. Не, че не сме имали милион проблеми, не тънем в разкош. Просто се обичаме.Тривиален пример.Днес изхвърлих парче торта.Просто всеки от нас я е оставял за другия.
  • Много се радвам, че има, защото друг смисъл на живота няма, освен да го споделяме с добър човек до нас; и затова, че съм била част от провокацията за написването на този текст. Любовта е най-красивото нещо! И аз прочетох с интерес и ми беше уютно тук. Къде можем да дадем най-добри условия за любовта, освен в брака? Животът е труден и с компания, и без компания, но по-добре с компания и то такава, на която сме дали обещание за вечност - защото това е истинската наивност, която ще спаси човешкото у нас. „Особено в последните години, когато някак стана едва ли не модерно да сме егоисти и да мислим първо за себе си...“
  • Хубав пример даваш, Люси, прочетох с интерес!
Предложения
: ??:??