Любов ли? Какво е това? Съществува ли? Не, не мисля. Това е една безкрайна розова лъжа. Просто е, с нея се оправдаваме за щастието и нещастието. Търсим причина във всичко. А има ли? Нужно ли е всяко нещо да има причина? Според повечето хора - да, но не е така. Някои неща се случват просто така, без причина, без умисъл. Случват се, защото така е трябвало. Трябваше да се случи и това с мен. Съцето ми бе разбито на хиляди частици. Частици, в които се отразява любовта ми така, както слънчевите лъчи се отразяват в очите ти. Очите, в които потъвам като в океан. Тъй дълбоки и нежни, изпълващи ме с щастие. Оглеждайки се в тях съм щастлива, забравям грижите, забравям завремето и мислите ми са единствено за теб. Заспивам и се будя с тази мисъл. Всеки един момент, в който съм с теб, се чувствам така, сякаш съм в рая. И бих дала всичко за още един миг. Бих дала живота само, за да усетя, че макар и минимално отвръщаш на чувствата ми. Но не е така. Обичаш ме само в мечтите ми, а когато се завърна в ...