Има ли смисъл?
Защо всички искат да са част от масата, течението? Толкова ли е трудно просто да бъдеш себе си? Нима има значение какво мислят, говорят другите? Откога да си един от многото се превърна в предимство? Защо всички толкова много ги влече поп-фолкът? Защо приоритетите на хората около мен се простират до това в кой магазин ще ходят или колко пари ще дадат родителите им този път? Ще ми каже ли някой как се оцелява в среда, пълна с тринадесетгодишни момичета с токчета и грим? Как изобщо е възможно съучениците ми да хвърлят пиратки през прозореца в училище по време на час? В какъв абсурд прекарвам по-голямата част от времето си! Нормално ли е да излизам сама, само защото не искам да съм част от групата на така наречените ми приятели, които някои заблудени родители все още слагат под напълно погрешното определение - деца? Изобщо има ли смисъл да искаш да си умен, различен, да струваш нещо? Има ли смисъл всяка сутрин да се будиш с идеята, че днес ще промениш нещо? Има ли смисъл да учиш по цял ден, щом простотията се оценява много повече, така както кичът е на почит пред семплото елегантното, красивото? Има ли смисъл да се стремиш към невъзможното, да се усъвършенстваш всеки ден, когато се намираш сред хора, които дори не могат да четат? Понякога да бъдеш онова, което искаш да си, да оцелееш сред всичката тази сган е ужасно трудно, толкова, че се питаш - "Има ли смисъл във всичко това?"
© Надежда Всички права запазени
много добре написано,съгласна съм абсолютно с всичко,напълно си изяснила правдостта на ситуацията, положението и проблема на обществото.
ами...да се надяваме на промяна,въпреки,че надеждите ми намаляват и намаляват... лошо,но истина