Има ме...Дишам и усещам допира на времето по лицето си. Дъждовните капки замръзват в небето и се превръщат в малки парченца истини. Истините барабанят по стъклото ми, търкалят се, като малки перлички и целуват земята. Толкова много хора с толкова много истини...Всеки носи и вярва в своята истина...,за едни тя е убежище от реалността, за други затвор за щастието. Косите ми побеляват и аз се сменям, като сезоните...Пораствам и се смалявам, и колкото по - малко храня очите си, толкова по - сита става душата ми. Защото истинската ценност не може да се види, но може да се почувства... Ако си жив - отвътре, ако те има в сърцето на поне един добър човек,ако си спомняш доброто, за което никога не ще можеш да се отплатиш... Можеш да се насладиш на споделеният смях с човека, с който израстна и нарече твой приятел, брат, другар. Можеш да усетиш вълнението на светулките преди да падне нощта и да се полюбуваш на звездите, които наблюдава с " онзи" приятел, на който не смееше да кажеш ,,обичам те"... , но го обича и подкрепя по-пламенно и вярно, от много други, на които не веднъж пееше любовни песни. Можеш да нарежеш въздуха с въздишки, точно в мига преди да разбереш резултата от това за което се бори. Провали ли се, защото рискува твърде много за една мечта или сбъдна своята цел? Моментите в които летя бяха ценни, но моментите в които пада и те болеше, бяха още по ценни, защото чрез тях намери себе си. И разбра, че не винаги си имал, но винаги си бил.
Людмила Стоянова
© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени