FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
121 1176
22.04.2009 г., 0:38 ч.

Имате поща... или носталгия по белия лист... 

  Есета » Лични
1988 0 7
1 мин за четене

 

Колко от нас са чували скоро тези думи? А колко от вас никога не са ги чували? Не, не става въпрос за познатото „Имаш поща", не става въпрос за писмо по електронната поща. А за писмо в обикновена пощенска кутия; писмо донесено на крака от пощальон; писмо в плик, с марка... Аз лично скоро, освен сметки и рекламни брошури, не съм получавала нищо такова.

  А имаше време, когато чаках с нетърпение поредното писмо... Да, пишехме си писма, на хартия, с химикал... Получавах много писма от деца. Наричахме ги „приятели", макар че с повечето от тях не се познавахме лично. Пишех си с деца от  различни градове на България; с деца от  бившите съветски републики ( русначета, украинчета); с деца от бивша вече Чехословакия... Няма да забравя как чаках пощальона до пощенската кутия и нямах търпение да ми даде плика; а той, като че ли знаеше вълнението ми и поне веднъж в седмицата ми се усмихваше с думите „Имаш писмо...". Бързах да видя какво пише. Почти във всеки плик имаше нещо - картичка, календарче, снимки - лични или на любими артисти и каквото може да се сложи в плик. И след това показвахме на приятелките подаръците, които ни е пратило „нашето  русначе (напр.)"...

   А когато наближаваше празник - Нова година, 8-ми март... наставаше едно „лудо" (в добрия смисъл) пращане и получаване на поздравителни картички. Беше наистина вълнуващо! Кога за последно някой е получил мартеничка в плик? Дори вече не помня.

  Сега чета писма получени във виртуална лична поща, картичките също са виртуални, мартеничките и те... Но все още продават обикновени картички в книжарници, вестникарски павилиони. Това означава ли, че все още някой ползва услугите на добрите стари пощи J? Разбира се, светът се развива - писмо в бутилка ; бележка изпратена по гълъб; любовно обяснение вързано с панделка или запечатано с целувка ...  Виртуално общуване - бързо, удобно , съобразено с ежедневието ни. Пращаме писмо с усмивчици, цветенца, целувчици... Но не можем да нарисуваме собственоръчно сърчица или да очертаем ръката си...

    Надявам се, че някой ден, заедно с поредната сметка или рекламна брошура на някой хипермаркет, ще получа писмо в плик с марка! Това няма да ме върне назад във времето. Просто ще ми върне малко спомени...

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Важно е, че въздейства! Стефани, благодаря за мнението! Поздрави!
  • Нищо не може да ме утиши и развесели така както белия лист
  • Благодаря за вниманието, Миа! Радвам се, че ти е подействало така! Спомените са хубаво нещо! Поздрави!
  • Благодаря, Светлана! Поздрав и прегръдка!
  • От сутринта си мисля какво и как във виртуалното пространство да напиша на теб и твоето произведения. Истината за мен е, че каквото и да поднесе общуването "от далечното" винаги радва с неочакваността си, с възможността и ти самия да отговориш по съвест и сърце, така, че да замирише на обич. Така миришеха моите хартиени детски писма. Моите възрастни картички и нека днес светлината на интернетното ми послание направи същото. Благодаря ти!
  • Дими, Нели, благодаря за мненията! Поздрави!
  • Ами .. аз си пиша и на хартия...Харесва ми дъха на токущо отпечатания вестник..и дори картички си купувам понякога.. а ако дойде писмо на хартиен носител , май взех да се притеснявам, а не да се радвам.. Животът се променя.. но малките радости от него остават...
Предложения
: ??:??