Колко от нас са чували скоро тези думи? А колко от вас никога не са ги чували? Не, не става въпрос за познатото „Имаш поща", не става въпрос за писмо по електронната поща. А за писмо в обикновена пощенска кутия; писмо донесено на крака от пощальон; писмо в плик, с марка... Аз лично скоро, освен сметки и рекламни брошури, не съм получавала нищо такова.
А имаше време, когато чаках с нетърпение поредното писмо... Да, пишехме си писма, на хартия, с химикал... Получавах много писма от деца. Наричахме ги „приятели", макар че с повечето от тях не се познавахме лично. Пишех си с деца от различни градове на България; с деца от бившите съветски републики ( русначета, украинчета); с деца от бивша вече Чехословакия... Няма да забравя как чаках пощальона до пощенската кутия и нямах търпение да ми даде плика; а той, като че ли знаеше вълнението ми и поне веднъж в седмицата ми се усмихваше с думите „Имаш писмо...". Бързах да видя какво пише. Почти във всеки плик имаше нещо - картичка, календарче, сни ...