Тази сутрин в едно ламаринено заведение в Испания, пия кафе и размишлявам върху това колко прилича тази далечна страна на нашата.

   Негативизмът е загнезден в българското съзнание до такава степен, че се е превърнал в национална черта. Странно е, че тази съмнителна черта служи за щит и оправдание за лични неуспехи. Вместо понасяне на лична отговорност, част от индивидите в нашето общество търсят причината в заобикалящата ги среда – неработещата държава, „мангалите“, балкана, времето и най-вече другите българи! По необяснима причина, дори добрите резултати постигнати от други биват пречупвани през извратената призма на негативизма твърдяща, че чуждите постижения са в следствие на сложни роднински връзки и т.нар. „далавери“. Доминира разбирането, че България е земния ад и всичките обстоятелства възпрепятстващи нашия успех са концентрирани в нашата мила родина, а всяка педя извън националните ни граници е обилно напоена с еликсира на благоденствието.
    Манталитета на едно общество се определя от най-ярко изразените качества в него. Българският манталитет може да се определили с една дума или по-точно с едно име – байганьовщина. Бай Ганьо е най-яркият събирателен образ на манталитета в България. Много хора – българи биха отрекли да се оприличат на Алековият герой, но дори точно това е една от типичните не-положителни черти на българинът. Той не може да приеме провала, не може да признае пред себе си дори, че не е сполучил и притежава лошо качество. Българинът живее затворен в собственото си себеотрицание. Често можем да станем свидетели на типичната ситуация на завист между хората. В малкото случаи, когато някой по-деен българин, работи и търси варианти за развити и успех, вместо да получи подкрепа от заобикалящите го хора, той ще бъде наречен измамник и лъжец, когато резултатите от положените усилия бъдат на лице.
    Приемайки ролята на огледало местните медии избирателно отразяват отбрани примери на т.нар. „българска работа“ - далавери, трагедии, и личния живот на знаменитости със съмнително минало. Не е учудващо, че този порочен кръг ражда индивиди живеейки с мисълта, че подобно на мойсеевите последователи единственото им спасение е обетованата земя навън, където няма дупки по улиците, рейсовете не са Икарус, а миризмата на скара не е съпътствана от щракане на пръсти. Според омагьосаните жители на страната, тази сатанична троица на българският ад , прави тяхното лично щастие невъзможно. Всъщност, не можем да виним медиите, че не си вършат работата, напротив, те отразяват най-интересните за обществото ситуации и докато обществото се интересува от по-горе изброените „новини“, а не от икономическо развитие и обогатяване на културният живот, мнението на мнозинството ще си остане същото. Може би медиите се нуждаят от повече информация за културните дейци в страната и за да насърчат тяхната дейност, трябва да я експонтират, което ще бъде не просто реклама за самите тях , но и стимул за много други. Защо например, много момичета искат да станат „накифлени“ поп-фолк певици – разбира се защото те са известни, а кой не иска да бъде известен. Може би, ако се представяха талантливи български художници, младите дами щяха да искат да станат истински художници.
    Всеки един от нас може да допринесе много за освобождаването на българското съзнание от железния обръч на негативизма, без значение дали неговите роби са в България или навън. Важно е хората да разберат, че условията в България не са много по-различни от тези навън. Важно е да се знае, че лесно няма и без много работа и усилия успехът е НЕВЪЗМОЖЕН в България, САЩ, Франция и дори Зимбабве. Важно е българите да разберат, че България е техният дом и успехите могат да поникнат и тук, но само след старателно плевене, кастрене, и поливане на бащиния двор. Успехът и провалът се намират единствено в главите ни, и само от нас зависи дали живеем в БЪЛГАРИЯ (с главни букви) или в Абсурдистан. Нека ние сме песъчинката, която ще препъне камилата (американска поговорка), и да допринесе за превръщането на нашата къща в дом.